В нощта на 13 януари 2026 г. Руската федерация извърши една от най-мащабните комбинирани въздушни атаки срещу Украйна през последните месеци. По данни на украинската страна бяха използвани общо 293 ударни безпилотни летателни апарата, 18 балистични ракети от типа „Искандер-М“, както и 7 крилати ракети от различни типове. Ударът не беше насочен само към отделни градове, а към критичната инфраструктура в няколко региона на страната едновременно, което свидетелства за системния характер на операцията.
Удари по градове и критична инфраструктура
Балистични ракети поразиха Харков и неговите предградия. Особено силен обществен отзвук предизвика удар с дрон тип Shahed по детски санаториум в Шевченковския район на града. Атакуван беше и логистичният терминал на компанията „Нова поща“, където избухна мащабен пожар и бяха унищожени камиони и оборудване. Обектът няма никакво военно предназначение и представлява ключов елемент от гражданската логистика.
Киев беше атакуван с балистични ракети и дронове: в Соломянския район е регистрирано попадение в нежилищна сграда, което доведе до пожар. В Днепропетровска област ударите бяха насочени към открити разпределителни мрежи и оборудване на топлоелектрически централи, в резултат на което няколко енергоблока бяха изключени. В Полтавска област бяха поразени високоволтови подстанции, осигуряващи транзита на електроенергия между регионите.
В Одеска област под удар попаднаха енергийни обекти, захранващи пристанищната инфраструктура и помпените станции. В Николаевска област бяха повредени електропроводи с напрежение 330 kV, което доведе до дестабилизация на регионалната енергийна система. Освен това бяха регистрирани удари по спомагателни енергийни обекти в Киевска област, отговорни за стабилността на топлоснабдяването на градските агломерации при ниски зимни температури.
В резултат на атаката загинаха най-малко четирима души, а осем бяха ранени.
Студът като оръжие
Тези удари не могат да бъдат разглеждани като случайни. Русия съзнателно използва зимата и ниските температури като инструмент на терор. Атаките срещу енергийната и отоплителната инфраструктура имат за цел да създадат условия, непригодни за живот на цивилното население. Използването на студа като оръжие представлява пряко нарушение на международното хуманитарно право, което забранява методи на водене на война, причиняващи масово страдание на мирното население.
„Двойните удари“ като военно престъпление
По време на тази атака руските сили отново прибегнаха до тактиката на повторни, т.нар. „двойни удари“ по места, където вече са работели спасителни екипи. Тази стратегия — умишлено изчакване пристигането на спешните служби след първото попадение и последващ удар по същата локация — цели физическото унищожаване на спасители и медици. Тя няма никакво военно оправдание и представлява военно престъпление, което по своята същност се доближава до открит тероризъм.
Миграционният натиск като инструмент на войната
Енергийният терор на Кремъл има и ясно изразен външнополитически разчет. Създавайки непоносими условия за живот през зимата, Русия се стреми да провокира нова мащабна вълна на принудителна миграция от Украйна към страните от Европейския съюз. Москва разглежда този сценарий като средство за дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация в европейските държави чрез нарастващ социален и икономически натиск.
Удар срещу всекидневния живот
Целенасочените атаки срещу цивилни логистични центрове — пощенски терминали, железопътни възли и транспортни хъбове — имат за цел да парализират ежедневието на обикновените хора. Кремъл се опитва да пречупи психологически украинското общество, внушавайки, че „няма безопасни места“ и че под удар могат да попаднат обекти, които нямат никаква връзка с военните действия.
Заплаха за глобалната продоволствена сигурност
Обстрелите на пристанищна инфраструктура и цивилни кораби под чужди флагове излизат далеч извън рамките на украинския конфликт. Това е директен удар по глобалната продоволствена сигурност, който допринася за дестабилизацията на пазарите и ръста на цените на храните в страните от Африка и Азия. Тези действия могат да бъдат разглеждани като форма на държавно пиратство и изискват твърда международна реакция, особено от държавите, чиято икономическа стабилност зависи от свободната морска навигация.
Сигнал за отказ от мир
Атаката от 13 януари е пореден ясен сигнал, че Кремъл не е заинтересован от реални мирни преговори. Докато световните лидери обсъждат дипломатически пътища за прекратяване на войната, за Русия тези процеси служат единствено като „димна завеса“ за подготовка на нови етапи на ескалация и терор.
Изпитание за цяла Европа
Използването на балистични ракети с изключително висока скорост срещу цивилни обекти създава опасен прецедент за глобалната сигурност. Русия на практика превърна територията на Украйна в изпитателен полигон за технологии, които представляват пряка заплаха за цяла Европа. Безнаказаността за подобни атаки днес само насърчава агресора към още по-мащабни удари утре.
Кремъл внимателно тества границите на международната реакция. Всеки ракетен залп е проверка на решимостта на Запада и на готовността му да защитава провъзгласените демократични ценности. Липсата на бърз и твърд отговор се възприема в Москва като мълчаливо съгласие за продължаване на геноцидната практика срещу украинския народ — с всички последици, които това може да има за сигурността на Европа като цяло.
Вашият коментар