Жените по света продължават да очакват постигането на реално и устойчиво равенство. На 8 март статистическите данни отново напомнят, че равнопоставеността между половете все още остава цел, която не е напълно реализирана. По повод Международния ден на жената Българската телеграфна агенция събира част от най-актуалните данни и анализи, които показват в цифри как изглеждат различията между мъжете и жените в различни сфери на обществения и икономическия живот.
Според годишния доклад на Световната банка „Жените, бизнесът и правото“ пълно равенство между мъжете и жените на пазара на труда не съществува в нито една държава по света. Анализът показва, че едва около 4 процента от жените живеят в страни, където условията са сравнително близки до реално равноправие. Това означава, че огромната част от жените по света продължават да се сблъскват с различни ограничения – както законодателни, така и социални и икономически.
В същото време данните на Европейската комисия показват, че при сегашните темпове на развитие ще са необходими приблизително 50 години, за да може Европейският съюз да достигне пълно равенство между мъжете и жените. Макар през последните десетилетия да е постигнат напредък, различията в доходите, участието в политиката, достъпа до управленски позиции и разпределението на домашния труд продължават да бъдат сериозно предизвикателство.
По отношение на България международните класации също показват известен регрес. Данните сочат, че през 2025 г. страната се е понижила до 83-та позиция сред 148 държави в глобалния индекс за равенство между половете на Световния икономически форум. В предходната класация България заемаше 60-то място, което означава спад от 23 позиции. Отстъпление се наблюдава и в регионалната подредба, където страната се придвижва назад до 33-та позиция спрямо 28-мо място година по-рано.
В глобален план Европа остава един от регионите с най-голям напредък в намаляването на неравенствата между половете. Според международните анализи континентът се нарежда на второ място с около 75,1 процента постигнато равенство, като изостава минимално от Северна Америка. След Европа се нареждат Южна Америка и Карибският регион. Въпреки това експертите подчертават, че постигането на пълна равнопоставеност ще изисква още десетилетия последователни политики и структурни промени.
Глобалната картина показва значителна разлика между съществуващото законодателство и неговото реално прилагане. Според доклада на Световната банка, цитиран от международни агенции, когато се приемат нови закони в подкрепа на равенството, на практика те се прилагат само в около половината от случаите. Това ясно подчертава, че юридическата рамка често не се превръща автоматично в реална промяна в ежедневието на жените.
Главният икономист на Световната банка Индермит Гил посочва, че дори в държави, които са предприели реформи, жените продължават да срещат трудности при намирането на работа, при създаването на собствен бизнес и при достъпа до финансови ресурси и социална защита. В много случаи ограниченията са свързани с традиционни социални модели, недостатъчна институционална подкрепа или липса на достъпни услуги за грижа за деца.
Анализът на международната финансова институция обхваща не само законодателството, но и обществените услуги, които подпомагат участието на жените на пазара на труда – например системите за родителски отпуск, достъпа до образование и социални услуги, както и реалното прилагане на политиките за равнопоставеност.
Според експертите необходимостта от реформи става още по-важна предвид очакваното развитие на световния трудов пазар. През следващото десетилетие около 1,2 милиарда души ще навлязат в активна трудова възраст, като приблизително половината от тях ще бъдат жени. Това означава, че икономическите системи ще трябва да създадат условия за по-пълноценно участие на жените в икономиката.
Интересна тенденция показват и данните, че държавите, които предоставят повече възможности за жените, обикновено имат и по-висока активност на мъжете на пазара на труда. Това потвърждава, че равенството между половете има положителен ефект върху цялостното икономическо развитие.
Най-близки до равнопоставеност са развитите икономики, сред които Испания е посочена като водещ пример. За разлика от тях редица държави в Близкия изток и някои региони на Азия и Тихия океан продължават да изостават значително по отношение на правата и възможностите на жените.
В същото време значителен напредък се наблюдава и в някои развиващи се икономики, особено в Африка и Близкия изток. Държави като Египет, Мадагаскар и Сомалия са предприели конкретни законодателни и социални мерки за намаляване на ограниченията пред жените при достъпа до професии, за въвеждане на равно заплащане и за разширяване на родителските отпуски.
Общо около 70 държави са приели повече от 100 реформи между 2023 и 2025 година, насочени към подобряване на достъпа на жените до пазара на труда, предприемачеството и икономическите ресурси.
Представители на ООН също подчертават, че нито една страна в света все още не е постигнала пълно юридическо равенство между мъжете и жените. Директорката на отдела на ООН за равенство между половете и овластяване на жените Сара Хендрикс посочва, че постигнатият напредък в области като защитата от насилие, равнопоставеността в семейното право и защитата срещу дискриминация е подложен на натиск в редица държави.
По думите ѝ повече от половината държави по света не включват липсата на съгласие като ключов елемент в юридическото определение на изнасилването. Освен това в 74 процента от страните детските бракове все още са законни, а в 44 процента няма законодателство, което да изисква равно възнаграждение за мъжете и жените.
Особено тревожни са и данните, свързани с конфликтите. Само през последните две години делът на жените и момичетата сред жертвите на сексуално насилие, свързано с въоръжени конфликти, е нараснал до 87 процента. Според експертите често безнаказаността остава основна причина много жени и момичета да не съобщават за подобни престъпления.
На европейско равнище Европейската комисия вече представи нова стратегия за равенство между половете за периода 2026–2030 година. Документът предвижда интегриране на принципа на равнопоставеността във всички обществени сфери – от образованието и здравеопазването до икономиката, дигиталната среда и обществения живот.
Стратегията обръща специално внимание на новите предизвикателства, свързани с дигиталното пространство. Сред тях са кибернасилието, манипулирането на изображения чрез изкуствен интелект, както и разпространението на дълбинни фалшификати със сексуално съдържание. Европейската комисия планира да засили сътрудничеството с големите онлайн платформи, за да се подобри защитата на жените в интернет.
Друг важен елемент от европейската политика е борбата с дезинформацията и манипулирането на информация, които могат да задълбочат разделението между половете, особено сред младите хора. Предвижда се провеждането на специални изследвания върху онлайн мрежите и посланията, насочени към млади мъже и момчета.
За първи път здравеопазването също е включено като отделна приоритетна област. В рамките на новата стратегия се предвиждат инициативи за подобряване на достъпността и качеството на медицинските услуги за жените, както и мерки за по-голямо внимание към специфичните здравни потребности на женската част от населението.
В сферата на науката и иновациите се планира нов европейски план за действие, насочен към увеличаване на участието на жените в научните изследвания, технологиите и стартиращите компании. Целта е да се създадат условия за по-широко участие на жените в секторите с най-голям иновационен потенциал.
Данните за България показват, че образованието остава областта, в която страната се представя най-добре по отношение на равенството между половете. За сметка на това най-сериозни различия се наблюдават в политическото участие и представителството във властта.
Статистиката на Националния статистически институт показва, че в държавната администрация на високо и средно управленско ниво 62,8 процента от ръководните длъжности се заемат от мъже, а 37,2 процента – от жени. Най-висок дял на жени на ръководни позиции има в съдебната власт – около 54,1 процента, докато в законодателната власт той е значително по-нисък – едва 23,3 процента.
Към края на 2024 година жените в българския парламент представляват 21,7 процента от общия брой народни представители. Това показва, че политическото участие на жените остава ограничено в сравнение с редица други европейски държави.
Разликите се забелязват и в доходите. Според статистиката през 2022 година разликата в заплащането между мъжете и жените достига 13,9 процента. При ръководните позиции мъжете получават средно с над 21 процента по-високи възнаграждения, а при специалистите разликата достига близо 31 процента.
Социалните изследвания показват, че различията се проявяват и в ежедневието. Данните от преброяването на населението през 2021 година сочат, че жените отделят почти два пъти повече време за грижи за домакинството – средно над три часа дневно, докато при мъжете този показател е около два часа.
В същото време статистиката показва и промени в някои сфери, например в спорта. На летните олимпийски игри през последните години жените от България вече участват по-активно, а на някои от последните олимпиади дори са повече от мъжете. Въпреки това историческият баланс на медалите все още е в полза на мъжете.
Изследванията в областта на науката и технологиите също показват значителни различия. Доклад на Европейското патентно ведомство за участието на жените в STEM сферите отчита, че делът на жените сред изобретателите в Европа остава сравнително нисък – около 13,8 процента през 2022 година.
Макар през последните години да се наблюдава леко увеличение на участието на жените в изобретателските екипи, те все още рядко са посочвани като индивидуални изобретатели. По-добри резултати се наблюдават в страни като Португалия и Испания, където разликата между половете е по-малка.
Особено изразена е разликата при стартиращите компании, които притежават патенти. Само около 13,5 процента от тях имат жена сред основателите. Въпреки това новите компании показват по-висок дял на жени предприемачи, което дава основания за умерен оптимизъм.
Проучванията показват също, че изследванията на жените докторанти имат потенциал, сравним с този на мъжете, но участието им намалява при преминаването към комерсиализация на научните разработки. Това означава, че причините за по-ниското участие на жените в патентоването са свързани не толкова с качеството на научната работа, колкото със социални и институционални бариери.
Най-голямо участие на жени изобретатели се наблюдава в областите на фармацевтиката, биотехнологиите и хранителната химия, докато в редица инженерни дисциплини – като металообработващите машини, комуникационните процеси и механичните елементи – делът на жените остава значително по-нисък.
Международният ден на жената се отбелязва именно с цел да се подчертаят постиженията на жените по света и да се насочи общественото внимание към необходимостта от защита на техните права. Празникът възниква в началото на ХХ век в Северна Америка и Европа като част от движението за социални и политически права на жените.
На 28 февруари 1909 година в Съединените щати е отбелязан първият Национален ден на жените по инициатива на Социалистическата партия, вдъхновен от стачките на работнички в Ню Йорк за по-добри условия на труд. Година по-късно, през 1910 година, на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген е взето решение да се създаде международен ден, посветен на борбата за правата на жените.
Първото отбелязване на Международния ден на жената се състои на 19 март 1911 година в Австрия, Германия, Дания и Швейцария, когато повече от един милион души се включват в демонстрации в подкрепа на избирателните права, правото на труд и достъпа на жените до образование и професионално развитие.
От 1975 година, когато Организацията на обединените нации обявява Международна година на жената, 8 март официално се утвърждава като Международен ден на жената и се отбелязва в много страни по света като символ на стремежа към равноправие, признание и социална справедливост.
Вашият коментар