На днешна дата през 1201 година, след тридневна обсада на Варна, Цар Калоян овладява града и го освобождава от Византия, връщайки го в пределите на България, припомня Moreto.net.
Цар Калоян, известен още като Йоаница, управлява България в периода 1197-1207 г. Той е част от династията на Асеневци и е брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и цар Петър II (1196-1197 г.). Известен е като изтъкнат пълководец и дипломат. След успешното въстание на Петър и Асен (1185-1187 г.), Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където усвоява тънкостите на византийската дипломация.
След убийството на брат му Петър, Калоян се възкачва на престола и продължава войната с византийците с цел освобождение на всички български земи. В началото на 1201 година, той завзема Констанция (днешно Кюстенджа, близо до Симеоновград) и след това се отправя към Варна, последната византийска крепост на север от Стара планина.
След три дни обсада, войските на Калоян, включително рицарски дружини, овладяват крепостта Варна на 24 март. В края на 1201 г. е сключен мирен договор между император Алексий III Ангел и българския цар, който признава всички териториални придобивки на България след 1195 г. Това води до възстановяване на българските територии преди падането под византийска власт.
Скоро след подписването на мирния договор, унгарският крал Емерих предприема поход срещу България, насочвайки се към областите около Белград, Браничево и Ниш, където живее българско население. Калоян изпраща войските си и успява да прогони унгарците.
За да получи международно признание, Калоян влиза в преговори с римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за “крал”, а архиепископ Василий за “примас”. Този акт има формален характер и не позволява на папата да разпространи влиянието си над българите, но предоставя възможност на Калоян да продължи териториалното разширение на държавата.
След успешна военна операция, на 14 април 1205 г., Калоян нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. Българската държава се утвърждава като водеща политическа и военна сила на Балканите. Калоян превзема Пловдив и се насочва към Солунското маркграфство, освобождавайки редица крепости като Серес, Костур, Битоля и Охрид.
През август 1207 г. Калоян отново обсажда Солун, но умира по време на обсадата. Причините за смъртта му остават неясни, като съществуват различни хипотези за естествена смърт или убийство. Според една теория, той може да е станал жертва на заговор, в който е участвала и съпругата му, куманката Целгуба.
През 1972 г. в търновската църква “Св. 40 мъченици” е открито погребение на около 35-40-годишен мъж с изключителен за времето си ръст (близо два метра). На лявата му ръка е намерен златен пръстен с изображение на животно с остра кучешка муцуна, тяло и опашка на лъв и орлови нокти на краката. Гравираният надпис върху пръстена гласи: “Калоянов пръстен”. Погребалните находки, включително скъпа пурпурна дреха и червени обувки, водят учените до заключението, че това е гробът на цар Калоян.
Вашият коментар