Водната криза в България: Провалът на държавното управление и нуждата от промяна

Управлението на водоснабдяването и канализацията в България е може би най-видимият провал на социалистическите идеи, засягащ ежедневието на гражданите. Фактът, че областни градове в европейска държава в 21-ви век са подложени на воден режим, не привлича особено внимание, като че ли това е прието за нормално, а горещините служат като удобно оправдание.

Свидетели сме – а много хора изпитват на практика – на неизбежната агония на модел, който игнорира основни икономически принципи, отрича пазарните механизми и държи на пълния държавен контрол върху водоснабдяването и канализацията.

Липсата на вода в домовете не може да бъде приписана на засушаване. Такива обяснения са повърхностни и не издържат на сериозен анализ. Водата в природата е едно, но за да достигне до домовете ни, е необходима сложна система от съоръжения, създадени от човека. Същото важи и за отпадните води. Затова водоснабдяването е икономическо благо, което изисква човешка инициатива, технологии, инвестиции и добро управление. Цената на водата трябва да отразява търсенето и предлагането, давайки сигнали както на потребителите, така и на доставчиците.

Как се справя държавата и общините в тази област? Засега – неуспешно, а корупцията и лошото управление са основните проблеми. Примерите са многобройни, като скандалът около половин милиард лева за ремонт на язовири и милиард в държавния холдинг за ВиК. Загубите на питейна вода са над 60% средно за страната, а в някои райони дори достигат почти 100%.

На макро ниво е очевидно колко малко средства се насочват за инвестиции във водната инфраструктура. С остарели тръби, някои от които на възраст над 60 години, сме обречени на водни режими. През последните 15 години България е на дъното по инвестиции във ВиК сектора. Дори държави с по-малко население като Литва и Латвия влагат повече средства в сравнение с България. Разликите с Румъния са още по-фрапиращи, а в Западна и Северна Европа разликата е огромна.

Причините са разнообразни, но винаги свързани с бюрокрация и популизъм – чакане на европейски средства, страх от повишаване на цената на водата или толериране на кражби и неплащане на сметки.

Решението? Концесиониране на ВиК услугите, привличане на частни инвеститори и професионално управление, базирано на пазарни принципи, нови инвестиции и адекватно ценообразуване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми