Основателни ли са твърденията, че преговорите между Иран и Запада могат да бъдат подновени
Cъществуват огромни разлики между поведението на избрания по-рано тази година президент на Иран Масуд Пезешкиан и това на външния министър на страната Абас Арагчи. Държавният глава избягва дългите речи, редовно говори неформално и обича да разказва шеги. Първият дипломат на Ислямската република, получил своето образование във Великобритания, на свой ред е опитен оратор, подбиращ думите си с изключителна прецизност. В същото време, между двамата съществува една съществена прилика – визията им за ролята на Техеран на международната сцена. И двамата смятат, че Иран трябва да затопли отношенията си със Запада, но без това да навреди на партньорството с Китай и Русия. Постижима ли е подобна цел?
Още по време на първата си пресконференция като президент, Пезешкиан подчерта по недвусмислен начин каква е позицията му по отношение на външната политика. „Те ни санкционираха“, заяви той по адрес на Запада, „а те ни помогнаха“, допълни държавният глава, визирайки Китай и Русия. В същото време, Пезешкиан призова за затопляне на отношенията със САЩ и дори отбеляза, че иранците и американците могат да бъдат „братя“. „Подхождаме към Европа от нов ъгъл и нова перспектива, но приоритетът ни е друг“, заяви още президентът. Той на практика повтори думите на върховния лидер на страната аятолах Али Хаменей, според когото най-важната задача в момента е стабилизирането на иранската икономика. Това изисква привличането на чуждестранни инвестиции – цел, постигането на която е изключително затруднено от наложените на Ислямската република международни санкции. Евентуалното подновяване на преговорите със Запада за тяхното вдигане би било свързано не само с ядрената програма на Техеран, но и с темата за Израел, а и с факта, че Иран помага на Русия във войната с Украйна.
Амбициите на Пезешкиан несъмнено са повод за притеснения в Кремъл, особено като се има предвид, че повечето дипломати около него не подкрепят поддържането на тесни връзки с Пекин и Москва. Сред тях е бившият външен министър Джавад Зариф, който в момента заема длъжността вицепрезидент по стратегическите въпроси. Той никога не е криел мнението си, че партньорството с Русия ограничава външнополитическите опции на Иран. През 2015 г., когато Зариф беше първи дипломат, Техеран сключи историческо ядрено споразумение с Вашингтон (то беше анулирано само три години по-късно от американския президент Доналд Тръмп). Световните медии припомнят, че в тогавашните преговори със САЩ участва и настоящият външен министър Арагчи. На пръв поглед изглежда, че са налице всички условия за затоплянето на отношенията между Иран и Запада. Все пак не бива да се забравя, че важните решения се вземат от Али Хаменей. Според редица експерти, фактът, че той позволи на Пезешкиан да стане държавен глава, демонстрира готовността му за започването на нов кръг от преговори със САЩ.
За да успокои Владимир Путин, Техеран на няколко пъти демонстрира, че продължава да гледа на Кремъл като на свой стратегически партньор. Пример в това отношение е назначаването на Мехди Санаи, бивш ирански посланик в Москва, за зам.-началник на кабинета на Пезешкиан. Повечето експерти, обаче, отбелязват, че подобни ходове не променят дългосрочните намерения на Ислямската република, а критиките срещу Кремъл се засилват. „Русия си играе с Иран, което е в разрез с националните ни интереси. От това партньорство се облагодетелстват единствено иранските русофили. Не обвинявам Москва, грешката е изцяло наша“, заяви дипломатът Афшар Солеймани, който е бивш посланик на страната в Азербайджан. Още по-краен в изказванията си е Хешматола Фалахатпише, доскорошен председател на комисията по национална сигурност и външна политика към иранския парламент. „Китай и Русия не ни бяха „приятели в трудни времена“, както някои твърдят. Те се възползваха от нас. Ако водим рационална външна политика, няма да се нуждаем постоянно от подобни партньори“, смята той. По думите му, онези, които симпатизират на Москва и Пекин, имат интерес от продължаването на санкциите, тъй като по този начин се облагодетелстват от нелегалната търговия с петрол.
Обект на много коментари стана посещението на Путин в Азербайджан, състояло се преди около два месеца. Отношенията между Баку и Техеран не са особено добри, като богатата на природен газ тюркска държава подкрепя сепаратистките настроения сред иранските азери, съставляващи около 15 процента от населението на Ислямската република. Освен това, изказването на руския външен министър Сергей Лавров, че Москва подкрепя идеята за създаването на транзитен коридор, свързващ Азербайджан с Нахичеванската автономна република, възмути Иран. Причината е, че подобен коридор би блокирал важна точка за достъп до Европа, намираща се на територията на Армения. Медиите в Ислямската република определиха думите на Лавров като „мечта, която никога няма да се сбъдне“.
Някои анализатори спекулират, че влошаването на отношенията между Техеран и Москва може да бъде превърнато в своеобразна разменна монета по време на бъдещи преговори между Иран и Запада. Пределно ясно е, че подобен дипломатически ход би бил в интерес на САЩ. Проблемът е, че дори и да иска да го направи, Пезешкиан и неговите съмишленици ще трябва да се изправят срещу сериозна съпротива, включително в редиците на влиятелната Революционна гвардия. Освен това, войната в Украйна нагледно показа, че Иран продължава да бъде важен съюзник на Русия. Арагчи наскоро призна, че конфликтът е „усложнил“ отношенията на страната му с Европа, но призова за „нова посока“ и диалог, „основан на взаимно уважение“.
Несъмнено, най-голямото предизвикателство пред Иран е задълбочаващата се криза в Близкия изток. Евентуалното започване на преговори със Запада преминава през смекчаване на тона спрямо Израел – нещо, което изглежда непостижимо в настоящия момент. Някои експерти дори се опасяват, че може да се стигне до избухването на война между двете страни. В началото на октомври Ислямската република извърши масирана ракетна атака срещу еврейската държава. Иранският посланик в ООН отбеляза, че това е станало в отговор на агресивните действия на Израел, посочвайки убийствата на лидерите на „Хамас“ и „Хизбула“, както и детонациите на пейджъри. Тел Авив обеща, че ще отвърне на удара, като според някои анализатори това ще се случи преди президентските избори в САЩ на 5 ноември. Според тях, Израел планира да изстреля ракети по военни цели на иранска територия, но няма да атакува петролни или ядрени съоръжения. Истината е, че размяната на удари едва ли ще прерасне в пълномащабен конфликт, тъй като подобен сценарий би имал крайно негативни последици както за Техеран, така и за Тел Авив. Въпреки това, ескалиращото напрежение отдалечава Иран от Запада, а ситуацията едва ли ще се подобри в скоро време.
Вашият коментар