Страните от НАТО трябва да бъдат подготвени за евентуален конфликт с Русия и е важно да това да се взема предвид в контекста на разглеждането на международната политика.
На 17 януари председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер заяви, че Алиансът се нуждае от трансформация, защото не може да се изключва, че във всеки момент може да избухне война с Русия. Освен това НАТО подготвя най-мащабните учения от Студената война насам, а няколко европейски държави призоваха за подготовка за “голяма война”.
На 19 януари Естония, Латвия и Литва обявиха създаването на обща отбранителна линия по границата с Русия и Беларус с цел “възпиране и, ако е необходимо, защита от военна заплаха”. Министърът на отбраната на Естония Хано Певкур подчерта, че събитията от руско-украинската война показват, че освен оръжия, боеприпаси и военна сила, по границата са необходими и отбранителни съоръжения.
Като част от тази инициативна крачка Естония планира да изгради отбранителна линия, състояща се от около 600 бетонни бункера. Повечето от тях ще бъдат разположени в региона Ида-Вирумаа, граничещ с Русия на север и изток, както и в югоизточната част на страната. Отделни бункери ще бъдат изградени и в близост до Чудското езеро. Концепцията за линията на отбрана беше обсъдена на срещата на върха на НАТО в Мадрид, като тя включва не само отбранителни структури, но и съвместно използване на ракетно-артилерийската система HIMARS и въздушни патрули.
Русия вече е превърнала икономиката си в мобилно състояние на военна готовност, докато Европа продължава да функционира в условия на мир. Съществува вероятност Европа да остане сама с агресивна Русия. За да се противопоставят на тази заплаха, страните от Европейския съюз трябва да възобновят производството на оръжия.
През 2024 г. Русия планира да увеличи значително разходите си за отбрана, които ще съставляват 6% от БВП. Военната икономика на Русия преминава в режим на война. Ако страните от НАТО не отделят икономически ресурси, за да отговорят на съвременните предизвикателства, съседните на Алианса държави могат да попаднат под заплахата на Москва.
През декември началникът на Генералния щаб на армията на Чехия Карел Ржежка, изрази необходимостта да се подготвим за “неосъзната ескалация” от страна на Русия, защото според него Руската Федерация “трябва да осъзнае способността и волята за самозащита”. Ржежка смята, че Русия се готви за интензивна и продължителна война, и че Москва отдавна е преминала към военно-икономически режим.
Чешките военни смятат, че пряк сблъсък с Русия е малко вероятен, но това може да се случи, ако в Кремъл решат, че е невъзможно да се избегне войната с европейските държави.
Друг подобен призив дойде от главнокомандващия на Кралската армия на Нидерландия Мартин Вайнен. В интервю за De Telegraaf на 28 декември 2023 г. той призова страната да се подготви за евентуална военна конфронтация с Русия.
“Обществото трябва да бъде подготвено, ако нещата се объркат. <…> [Ние] не трябва да мислим, че сигурността ни е гарантирана, защото сме на 1500 км [от Русия]”, каза той.
Вайнен добави още, че Русия разбира само един език – “това е силна армия” – и изрази пожелание повече граждани на страната да използват практиката на годишна доброволна военна служба, въведена в Нидерландия през миналата година.
На 8 януари 2024 г. министърът на гражданската отбрана на Швеция Карл-Оскар Булин призовава гражданите да се подготвят за евентуална война, като изрази сериозна загриженост относно възможността за конфликт. Булин призова местните власти и специалистите по извънредни ситуации да подготвят сектора на гражданската отбрана за възможен военен сценарий. Изказването на министъра беше подкрепено от главнокомандващия на ВС на Швеция Микаел Бюден, който подчерта, че ситуацията може да се влоши дори за Швеция.
Тези изявления на военното ръководство предизвикаха паника, а Шведската агенция за управление на извънредни ситуации регистрира нарастване на търсенето на стоки от първа необходимост.
На 14 януари германското издание Bild публикува документ, за който твърди, че е от германското министерство на отбраната. Документът описва възможен сценарий за руско нападение срещу страните от източния фланг на НАТО през лятото на 2025 година. Според документа Русия възнамерява да мобилизира допълнителни войски, което може да доведе до постигане на “определени успехи” в Украйна. Тези събития биха могли да провокират конфликти в балтийските държави, както и опит за установяване на контрол върху Сувалския коридор.
“Обмислянето на различни сценарии, дори и да са малко вероятни, е част от ежедневната военна дейност”, коментира документа германското министерство на отбраната.
“Ние чуваме заплахи от Кремъл почти всеки ден. Затова трябва да вземем предвид, че някой ден Владимир Путин ще нападне страните от НАТО. Нашите експерти очакват, че това е възможно в рамките на пет до осем години”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус.
В речта си на 15 януари британският министър на отбраната Грант Шапс призна, че “ерата на мира е приключила” и Европа отново се сблъсква с възход на автократични режими. Той призова западните демокрации да изразходват повече средства за отбрана и също така отбеляза, че Обединеното кралство активно развива ядрената си програма за възпиране. Шапс подчерта значението на подкрепата за Украйна и я определи като изпитание за Запада по отношение на способността му да защитава собствените си ценности.
Министърът на отбраната на Обединеното кралство призова за внимателно внимание към нарастващите заплахи и призна, че светът преминава от следвоенно към предвоенно състояние, в което старите врагове се реанимират, а новите се оформят. Той обобщи речта си, като заяви, че обстоятелствата изискват Западът да вземе важни решения за сдържане на заплахите.
Настоящата криза, която може да доведе до военен сблъсък между Русия и НАТО, изглежда реалистична. След неуспеха в Украйна Путин се готви да “вдигне залозите”, като използва провокации в балтийските държави и създаде условия за “пробиване на Сувалския коридор”.
Конфронтацията на Русия със Запада непрекъснато се задълбочава. Москва спонсорира открито враждебни към Запада сили, подкрепя Хамас и хутите и прехвърля военни технологии на Иран и КНДР.
Само активното и консолидирано противопоставяне на страните от НАТО ще може да спре руския агресор и да предотврати началото на Трета световна война.
В коментара на политолога Олег Сахакян се подчертава сериозността и значението на изявленията на военни представители на европейски държави за готовност за евентуален военен конфликт с Русия. Отбелязва се, че това може да повлияе на подкрепата на европейските държави за Украйна, тъй като те преминават от “режим на добра воля” към взаимни ангажименти и мерки за предотвратяване на руската агресия.
Опитите да се оцени способността на Русия да започне война срещу страните от НАТО се определят не само от обективните възможности на Русия, но и от слабостите на потенциалните жертви. Анализът на риска и сигурността се превръщат в ключови фактори в отношенията между Европа и Русия. Разгръщането на мерки за сигурност и готовността за евентуален конфликт могат да определят степента, в която Европа ще бъде готова и способна да защити своите интереси.
Сахакян също така отбелязва, че когато се обсъжда приемлив изход за прекратяване на руско-украинската война, е важно да се обмисли доколко безопасен би бил този изход за Европа, за да се избегне разширяването на конфликта в други части на континента. Подобен подход отразява загрижеността на европейските държави за собствената им сигурност и избягването на доминирането на руското влияние в региона.
Автор: Людмила Балканова
Превод: Desislava Jovanovich
Вашият коментар