Грузия преживява една от най-сериозните политически кризи през последните години. Ситуацията в страната рязко се изостри, след като управляващата партия „Грузинска мечта“ обяви фактически отказ от преговорите за присъединяване към Европейския съюз до края на 2028 г. Това решение предизвика мащабни протести в цялата страна, които с всеки ден стават все по-напрегнати.
Особено драматични събития се развиха на 1 декември, когато конфронтацията между демонстрантите и силите за сигурност достигна своя връх. По време на сблъсъците в Тбилиси и други градове към служителите на реда полетяха коктейли „Молотов“ и фойерверки. В отговор служителите на органите за борба с безредиците използваха водни оръдия и сълзотворен газ, проявявайки безпрецедентна жестокост при разпръскването на протестиращите. Силите за сигурност преследваха и задържаха хора дори в метрото, което напомни на много наблюдатели за действията на украинския „Беркут“ по време на Евромайдана.
Бруталното потушаване на протестите предизвика вълна от възмущение както в страната, така и в международната общност. В знак на протест своите постове напуснаха заместник-министърът на външните работи и посланиците на Грузия в САЩ и няколко страни от ЕС. Съединените щати реагираха с временно прекратяване на стратегическото партньорство с Грузия, а Европейският съюз обмисля въвеждането на санкции срещу членове на „Грузинската мечта“.
Въпреки международното осъждане, на 2 декември министър-председателят Иракли Кобахидзе публично благодари на ръководството на Министерството на вътрешните работи за „добре свършената работа“ след поредното жестоко разгонване на демонстранти, при което бяха задържани 224 души. Социалните мрежи се напълниха с многобройни видеозаписи, свидетелстващи за бруталността на служителите на реда, които биеха лежащи хора, използваха сълзотворен и лютив газ, задържаха журналисти и опозиционни лидери.
Корените на настоящата криза се крият в събитията от март 2022 г., когато Грузия, заедно с Украйна и Молдова, подаде молба за присъединяване към ЕС. Но още на срещата на върха през декември 2023 г. изоставането на Грузия от нейните партньори стана очевидно – докато Украйна и Молдова получиха правото да започнат официални преговори за присъединяване, Грузия получи само статут на кандидатка. Ключов фактор за влошаването на отношенията със Запада стана приемането през пролетта на 2024 г. на скандален закон за чуждестранните агенти, копиран от руския му аналог. Този закон, лансиран от „Грузинска мечта“, задължаваше медиите и неправителствените организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „агенти на чуждо влияние“.
Особена роля в случващото се играе фигурата на бившия министър-председател, олигархът Бидзина Иванишвили, чието състояние се оценява на почти 5 млрд. долара. Под негово ръководство „Грузинска мечта“ проведе манипулативна предизборна кампания, като цинично използваше снимки на разрушенията в Украйна, за да популяризира идеята за „избор между войната и мира“.
Протестното движение печели все по-голяма подкрепа в обществото. В акциите се включиха ученици и студенти, а много предприятия заявиха подкрепата си за протестиращите, като им предоставиха храна, дрехи и топли напитки. Важен символичен жест беше колективното изявление на 91 служители на грузинското външно министерство срещу решението на правителството да оттегли европейската интеграция. Действащият президент Саломе Зурабишвили отказа да признае легитимността на новия състав на парламента и да подаде оставка, което създаде допълнително напрежение в политическата система на страната. Това обаче едва ли ще попречи на „Грузинска мечта“ да осъществи плановете си, особено ако протестите бъдат потушени със сила.
Международната общност засилва натиска върху грузинските власти. Балтийските държави вече наложиха забрана за влизане в страната на Иванишвили и на ръководството на грузинското министерство на вътрешните работи. Европейският парламент прие резолюция, с която не признава резултатите от парламентарните избори и призовава за нови избори в рамките на една година.
Ситуацията остава изключително напрегната, а действията на властите все повече наподобяват „беларуския сценарий“. Става очевидно, че само „загрижеността“ на международната общност не е достатъчна – необходими са решителни действия и конкретни санкции срещу представителите на „Грузинска мечта“, както и ясни изисквания за провеждане на нови парламентарни избори под международно наблюдение.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар