На 15 август, известен още като Голяма Богородица или Успение Богородично, се отбелязва един от 12-те големи християнски празници, почитан както от православни, така и от католици. Това е денят, в който завършват Богородичните пости и се разрешава консумацията на риба. Жените, които се молят на светицата за благословия на семействата си и здраве на децата си, също участват активно в празника. Бездетните жени принасят курбан с надежда за майчинство.
Именици на този ден са Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара. Според поверията, на 14 август вечерта жените, желаещи дете, носят дарове и преспиват в църкви, посветени на Богородица, с надеждата за помощ. На 15 август младите жени избягват контакт с червени предмети, за да избегнат безплодие.
Църковните писания разказват за смъртта на Богородица на 64 години, когато Архангел Гавраил й носи вестта за нейното въведение в Божието царство след три дни. Радостно приемайки новината, тя моли апостолите да не скърбят за нея, а да се радват за нейното възнесение. След смъртта й, тялото й е отнесено в пещера край Гетсимания, където по-късно е открито празно.
Народната традиция нарича празника Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
На този ден се организират родови срещи с жертвоприношения за живот, здраве и плодородие. Традиционни ястия включват прясна питка, пилешка каша, варено жито, царевица и тиква, както и диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкани платна, месали, кърпи и пари. Обредната трапеза включва варено жито, царевица, пшеница, пита, пилешка каша, грозде, диня и мед.
Вашият коментар