В условията на продължаващата война на Русия срещу Украйна, НАТО се изправя пред критичен избор, който може да определи не само бъдещето на европейската сигурност, но и на глобалния световен ред. Последните изявления на генералния секретар на НАТО Марк Рюте подчертават необходимостта от качествена промяна в подхода на Алианса към подкрепата за Украйна. Настоящото ниво на помощ, въпреки че позволи на Украйна да продължи да се съпротивлява, е недостатъчно за постигане на решителен обрат в конфликта.
Настоящата ситуация показва парадоксална картина: западните държави, които разполагат с огромен военнопромишлен потенциал, не могат да осигурят достатъчно ниво на подкрепа за Украйна поради бюрократични пречки и прекалено предпазлив подход към ескалацията. В същото време Русия активно използва въоръжение от Северна Корея, безпилотни летателни апарати от Иран и компоненти с двойно предназначение от Китай, като на практика създава нова ос на военно сътрудничество, която застрашава глобалната сигурност. Особено показателно е мнението на адмирал Пиер Вандьо, върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО, който открито заявява, че европейският подход към производството на оръжие трябва да бъде преразгледан. Съществуващата система, която изисква абсолютно съвършенство в планирането и производството, парадоксално възпрепятства развитието на отбранителната промишленост. Докато американските бойни кораби могат да се модернизират почти ежедневно, европейските фрегати трябва да чакат с години за обновяване на бойното оборудване.
Финансовият ангажимент на НАТО в размер на 40 млрд. евро до 2024 г. е значителна стъпка, но изисква систематичен подход към изпълнението. Създаването на ново Командване на НАТО за координиране на помощта за сигурност и обучението трябва да бъде съпроводено с реално ускоряване на процеса на вземане на решения и доставките на оръжие. Специално внимание заслужава въпросът за противовъздушната отбрана на Украйна. Ограничаването на доставките единствено до отбранителни системи създава опасен дисбаланс. Това е все едно да се опитваш да защитиш една къща, като запушваш отделни пролуки в стените, докато самата къща е под постоянна заплаха от разрушаване. Такъв подход не може да осигури дългосрочна сигурност и стабилност.
Показателно е неотдавнашното решение на Парламентарната асамблея на НАТО, в което се призовава за предоставяне на крилати ракети Tomahawk на Украйна. Макар че резолюцията има консултативен характер, тя отразява нарастващото осъзнаване на необходимостта да се предоставят на Украйна средства за неутрализиране на военни цели на територията на агресора. Това е важен сигнал към националните парламенти на държавите – членки на НАТО, който може да допринесе за промяна на подхода към военната помощ.
Съвременната война изисква съвременни решения. Индустриалната база на НАТО трябва да се адаптира към новите реалности, където скоростта и гъвкавостта стават ключови фактори. Необходимо е да се намалят бюрократичните процедури, да се ускорят процесите на вземане на решения и да се увеличи производственият капацитет. Европа трябва да бъде подготвена за по-големи рискове и инвестиции в отбранителната индустрия. В контекста на глобалната конкуренция в областта на въоръженията става очевидно, че настоящите правила и ограничения, които Европа си е поставила, могат да доведат до стратегическо изоставане. Необходим е нов баланс между спазването на високи стандарти за качество и способността за бърза реакция при променящата се ситуация.
Подкрепата за Украйна трябва да излезе извън рамките на предоставяне на отбранителни системи. Необходим е цялостен подход, включващ както укрепване на противовъздушната отбрана, така и осигуряване на средства за ефективно противодействие на агресията. Това изисква не само политическа воля, но и значителна трансформация на отбранително-промишления комплекс на страните от НАТО.
Бъдещето на европейската сигурност зависи в голяма степен от способността на НАТО да се адаптира към новите предизвикателства и да взема смели решения. Евентуалното забавяне в предоставянето на необходимата помощ на Украйна може да има дългосрочни негативни последици за цялата евроатлантическа общност. Време е за решителни действия и качествена промяна в подхода към подкрепата за Украйна в борбата ѝ за териториална цялост и независимост.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар