Масираният ракетно-дронов обстрел срещу Киев на 25 ноември 2025 г. беше не просто военна операция на Русия — той представляваше политически сигнал, насочен както към Украйна, така и към международната общност. Ударът съвпадна с активните обсъждания около т.нар. „28 точки“ от руския „мирен план“, което го превръща в част от по-широка стратегия за натиск.

Демонстративна жестокост: война за унищожение

Комбинираната атака, при която основният удар беше насочен към жилищните квартали на Киев и към критичната инфраструктура, ясно показва: Кремъл продължава да води война не за територии, а за разрушаване на украинската държавност отвътре.
Попаденията в жилищни сгради, загиналите цивилни, ранените деца — всичко това говори за съзнателно пренасочване на руските удари към цивилната сфера.

Изпитание за устойчивост по време на дипломатически разговори

Обстрелът на Киев се случи в момент, когато на международната сцена се активизираха дискусиите относно условията за евентуално прекратяване на войната.
Формално Русия демонстрира готовност за диалог, но на практика:

• ракети и дронове падат над Киев,
• взривове създават натиск върху украинското ръководство,
• Москва се опитва да повиши залога, за да наложи собствените си условия.

Това разкрива двойната природа на руската стратегия: използване на „мирни инициативи“ като инструмент за натиск, а не като искрен опит за постигане на мир.

Опит за влияние върху позицията на Запада

Кремъл следи внимателно реакцията на западните столици.
Ако след поредната вълна от ракетно-дронови удари международните партньори продължат да говорят за „компромиси“ за сметка на Украйна, Русия ще възприеме това като знак, че нейната тактика работи.
Така атаката се превръща в своеобразен тест за устойчивостта и принципността на Запада.

Ударите по инфраструктурата: стремеж към хуманитарен колапс

Унищожаването или повреждането на обекти като ТЕЦ-5 и железопътната станция „Дарница“ показва последователния стремеж на Русия да предизвика в Украйна:

• прекъсвания на отоплението и електрозахранването,
• транспортен хаос,
• намаляване на жизнеспособността на големите градове в зимния период.

Тази политика по същество представлява война срещу цивилното население.

Противовъздушната отбрана като ключ към оцеляването

Още един важен сигнал от тази атака е критичната зависимост на Украйна от партньорската помощ в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана.
Броят на използваните от Русия въздушни средства — 503 — ясно показва, че Москва залага на изтощаването на украинската отбранителна система.

Без стабилни доставки на прехващачи рискът от нови разрушения и цивилни жертви неизбежно ще нараства.

Последици за Европа

Руските удари по Киев създават рискове, които излизат далеч извън границите на Украйна:

• възможни нови вълни бежанци,
• засилен натиск върху европейските системи за сигурност,
• демонстрация, че Русия не възприема ЕС и НАТО като фактор, който може да я възпре.

За Европа това е поредното напомняне: отбраната на Украйна е част от общата архитектура на европейската сигурност.