На втория ден от новата година българите празнуват деня на свети Силвестър, известен още като Карамановден. Православната църква чества родения в Рим св. Силвестър, чиито учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. Младият Силвестър обичал да подслонява странниците в дома си.
Градоначалникът го принуждавал да принесе жертва на боговете, но св. Силвестър предсказал смъртта му и отказал. Самонадеяният Тарквиний починал същата нощ, а Силвестър бил освободен от затвора. Мощите му почиват в гробницата върху катакомбата „Св. Прискила”, която е една от най-старите в „Вечния град”.
Според предание, св. Силвестър върнал живота на вол, убит от магьосника Замврий, което го прави покровител на животните и най-вече на воловете. Народът отдава почит на едрия рогат добитък, като празникът е свързан с обичая да се чистят оборите.
През нощта срещу празника младите мъже, които са ходили да коледуват, посещават домовете на стопани с едър рогат добитък и изриват тора от оборите. Те получават оставен подарък от стопаните и си тръгват без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Имен ден празнуват Силвестър, Силвия, Горан и Горица.
Вашият коментар