Софийската градска прокуратура ще трябва да преработи обвинителния акт по делото “НАПлийкс”, ако желае той да бъде разгледан от съда. Това става ясно от определение на Софийския апелативен съд, което потвърждава решението на първата инстанция да прекрати производството и да го върне на прокуратурата поради пропуски. Софийският градски съд взе решение за това през ноември миналата година. Прокуратурата обжалва, а на 16 април апелативният съд издаде окончателно определение, подписано от съдиите Галя Георгиева, Красимира Райчева и Стефан Милев (докладчик).
Обвиняеми в делото са Кристиян Бойков и собственикът на “ТАД Груп” Иван Тодоров. Те се обвиняват за компютърно престъпление, както и за престъпление срещу Републиката с цел възбуждане на смут и страх сред населението.
Делът започна в Специализираната прокуратура, но беше прехвърлен в градската след нейното закриване. Разследването продължи четири години, преди държавното обвинение да го представи на съда. Веднъж вече разследването беше върнато на прокуратурата за отстраняване на нарушения.
Сега съдиите поясняват, че в обвинителния акт трябва да бъде посочено престъплението, извършено от обвиняемия. Това означава, че трябва да се опише фактически поредица от събития, въз основа на които прокурорът твърди, че е имало престъпление. “Това задължение не може да бъде “преместено” чрез прилагане в обвинителния акт на подход, при който обстоятелствената част преобладава от цитати на свидетелски показания (от стр. 4 до стр. 15) и експертни заключения. Другими думи, важно за определянето на предмета на доказване в съдебната фаза е за прокурорът ясно да заяви какви факти е установил (и представил), а не кой какво твърди и какви експертни заключения дава”, пише в определението на апелативния съд, цитирано от “Сега”.
За съда остава неясно какво прокуратурата твърди за Тодоров. Също така не е ясно дали двамата обвиняеми са имали обща цел само за компютърното престъпление или и за престъплението срещу Републиката.
Както за съда, който предстои да разгледа делото по същество, така и за обвиняемите, които трябва да организират защитата си, остава неясно дали под формулировката на това обвинение за помагане чрез “набавяне на средства” трябва да се разбира общоупотребимото значение на “средства” или се има предвид наказателно-правното им значение. Този случай е възможно да породи и въпроса какво “средство на престъплението” представляват, например, осигурените помещение и интернет връзка, обясняват магистратите.
Също така, първата инстанция констатира, че част от указанията, дадени на прокуратурата при предишното връщане на делото, продължават да не са изпълнени.
На 15 юли 2019 година стана известно, че данните на общо 6 074 140 физически лица бяха изтекли от масивите на НАП. Сред тях бяха данни за 4 104 786 живи български и чуждестранни граждани, както и за 1 989 598 починали. След кратко време собственикът на фирмата за киберсигурност “ТАД Груп” Иван Тодоров и служителят му Кристиян Бойков бяха арестувани. Те бяха обвинени за кибертероризъм. Търговският директор на дружеството Георги Янков беше привлечен към наказателна отговорност за подстрекателство към хакерска атака. Впоследствие обаче делото срещу него беше прекратено.
В случай че вината на Тодоров и Бойков бъде доказана, те могат да бъдат осъдени на затворна присъда от 5 до 15 години.
Вашият коментар