През средата на декември 2024 г. се случи събитие, което може да се счита за повратна точка в руско-украинската война: за първи път от началото на пълномащабната инвазия официално беше потвърдено участието на редовни войски от Северна Корея в бойни действия. Това събитие не само демонстрира радикална промяна в характера на конфликта, но и нагледно илюстрира дълбоката криза на руската военна машина, която е принудена да търси помощт от международни изгнаници, за да постигне целите си.
Украинският президент Володимир Зеленски, който съобщи за участието на севернокорейски части в щурмовите операции в Курска област, всъщност потвърди казаното по-рано от украинския министър на отбраната Рустем Умеров в ноемврийското му интервю за южнокорейската телевизия KBS. Умеров беше споменал за „малки“ сблъсъци с военнослужещи от КНДР, които още тогава предизвикаха сериозна загриженост в международната общност. Руските военни блогъри, обикновено склонни да преувеличават успехите на руската армия, също потвърдиха участието на севернокорейски войски в настъпателни операции, по-специално в района на село Плехово.
Присъствието на около 11 000 военнослужещи от армията на КНДР на територията на Русия представлява безпрецедентен случай в съвременната военна история. Това е особено показателно на фона на продължаващата вече две години руска пропаганда за предполагаемата конфронтация с „колективния Запад“ и НАТО. Реалността обаче показва точно обратното: докато нито една страна от НАТО не е изпратила редовни войски да се сражават в Украйна, ограничавайки се с доставка на оръжие и обучение на украински войници извън зоната на бойните действия, Русия се оказа принудена да търси военна помощ от един от най-изолираните и репресивни режими в света.
Особено обезпокоителен е начинът, по който руското командване използва севернокорейските части. Според свидетелства на украинските военнослужещи, тяхната тактика е близка до тази на Съветския съюз по време на Втората световна война. Налице е пълно безразличие към живота на личния състав, липса на елементарни умения за водене на съвременен бой и изключително ниско ниво на тактическа подготовка. Показателен е случаят, описан от украинските военни: след като група севернокорейски войници са били поразени от FPV дрон, техните колеги са проявили пълно безразличие към съдбата на ранените, продължавайки механично да изпълняват поставената задача. „Конвейерът на смъртта“, когато една група войници продължава настъплението паралелно с група, транспортираща ранените и мъртвите, свидетелства за нехуманен подход към използването на живата сила.
В своя анализ Институтът за изследване на войната (ISW) подчертава критично важен аспект: подобно използване на севернокорейските войски като „пушечно месо“ не само води до ненужни жертви, но и сериозно ограничава възможностите на Пхенян да придобие реален боен опит. Високото ниво на загубите и привличане на личния състав за фронтални атаки прави невъзможно натрупването и анализирането на опит в съвременните бойни действия, което вероятно е било една от целите на изпращането на контингента. Това показва, че руското командване разглежда севернокорейските войски само като разходен материал, без дори да се интересува от потенциалните ползи за своя съюзник.
Показателен е и инцидентът с „приятелски огън“ по частите на батальона „Ахмат“, в резултат на който загинаха осем бойци. Случаят демонстрира не само катастрофално ниско ниво на координация между различните подразделения, но и обща деградация на системата за управление на войските. Забележително е, че подобни инциденти се случват въпреки въведения специален контраразузнавателен режим в местата на дислокация на севернокорейските части, който предвижда пълен контрол и изземване на комуникационното оборудване от руските военнослужещи.
В контекста на международното право и геополитическите последици появата на севернокорейския контингент създава изключително опасен прецедент. От гледна точка на ядрената доктрина, към която Русия се придържаше до ноември 2024 г., Украйна теоретично би могла да претендира за правото да използва ядрено оръжие в отговор на пряка агресия от страна на ядрена сила. Този аспект е особено важен, като се има предвид, че РФ, постоянно заплашвайки да използва ядрени оръжия, сама създаде ситуация, в която хипотетичното наличие на ядрен арсенал в Украйна би могло да бъде оправдано съгласно съществуващите международни норми.
Въвеждането на специален контраразузнавателен режим в местата, където са разположени севернокорейски части, демонстрира още един аспект на кризата на руската военна система. Тоталният контрол и изземването на средства за комуникация от руските военнослужещи показва не само дълбоко недоверие към собствения личен състав, но и опит да се скрие реалното състояние на нещата от международната общност и собственото население. Това живо илюстрира параноичния характер на руската военна система и нейната неспособност адекватно да отговори на съвременните предизвикателства. Масовото участие на севернокорейските войски в щурмови операции също демонстрира пълния провал на руската военна стратегия. Държавата, която претендираше за ролята на една от водещите военни сили в света, се оказа неспособна да постигне целите си не само със собствени сили, но дори и с участието на частни военни компании и мобилизирани граждани. Обръщането към Северна Корея за помощ всъщност пречертава всички пропагандни изявления за конфронтация с НАТО и показва реалното ниво на деградация на руската военна машина.
По този начин задействането на севернокорейски войски не е просто тактическо решение, а доказателство за най-дълбоката системна криза на руската държава и нейната военна организация. Това решение показва не само реалното ниво на международна изолация на Русия, но и създава опасни прецеденти, които могат значително да повлияят на цялата архитектура на международната сигурност. Използването на севернокорейските части като „разходен материал“ също свидетелства за крайния цинизъм на руското военно ръководство и пълното му пренебрежение към човешкия живот, което още веднъж потвърждава необходимостта от международна изолация на режим, прибягващ до подобни методи на водене на война.
Русия, която до ноември 2024 г. настояваше за правото си да използва ядрени оръжия в случай на агресия срещу нея от страна на други ядрени държави или техни съюзници, сама създаде парадоксална ситуация: въвличайки редовни войски на ядрената държава КНДР във военни действия срещу Украйна, руското ръководство всъщност легитимира хипотетичното право на Киив да използва ядрени оръжия в отговор, ако би имал такива. С други думи, държавата, която по време на целия конфликт размахваше ядрената бухалка и заплашваше да премине към използване на оръжия за масово унищожение, сама създаде прецедент, при който, следвайки логиката на руската ядрена доктрина, Украйна би имала пълното право да използва ядрени оръжия като средство за възпиране и защита срещу пряка агресия от страна на двете ядрени държави.
В крайна сметка появата на севернокорейски войски на украинския фронт може да се окаже факторът, който окончателно да разруши мита за Русия като велика военна сила, способна да се противопостави на „колективния Запад“. Вместо това светът вижда една държава изгнаница, която може да разчита единствено на помощта на подобни държави изгнаници в международната общност, демонстрирайки пълната си неспособност да постигне заявените си цели с цивилизовани методи.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар