Последните изявления на руски държавни структури, включително на външното разузнаване, в които се използват образи като „антихрист“, „дявол“ и „лъжепророци“, показват опасна трансформация на религиозния език. Това не е богословски дебат и не е защита на вярата. Това е технология на демонизация, добре позната от арсенала на авторитарната пропаганда.
Реториката за „западни кукловоди“, „неонацисти“ и „сатанизъм“ в църковните въпроси свидетелства за пълна деградация на публичния дискурс в Русия. Сакралната лексика се използва за мобилизация, поляризация на обществото и легитимиране на натиск върху църквите и вярващите. Това не е езикът на вярата, а езикът на страха.
Особено показателно е, че църковните въпроси в Руската федерация все по-често се обявяват за въпрос на държавна сигурност. Подобен подход разкрива дълбокия имперски страх на Москва от загуба на влияние. Русия реагира на автокефалията и църковната автономия не като духовен център, а като режим, който не търпи никаква независимост.
Демонизирането на Константинопол и на други православни центрове представлява опит да се прикрие загубата на морален и духовен авторитет от страна на самата Русия. Когато държавата поставя вярата под контрола на специалните служби, междуправославното доверие става невъзможно. Диалогът се заменя с ултиматуми, а богословието — с езика на специалните операции.
За Европа тази тенденция има принципно значение. Не става дума само за свободата на вероизповеданието, а за защитата на обществата от радикализация, налагана чрез сакрални символи. Когато държавата обезценява религията, превръщайки я в пропагандно оръжие, тя разрушава самата идея за вярата като пространство на свобода и отговорност.
Русия съзнателно радикализира религиозната реторика, за да оправдае собствената си изолация и конфликта със външния свят. В този смисъл църковният фронт се превръща в още едно измерение на по-широкото противопоставяне между авторитаризма и европейския модел на свобода.
Вашият коментар