Събитията от “едноневната война” или, в интерпретацията на азербайджанската страна, “антитерористичните мероприятия от местен характер” всъщност сложиха край на безславната история на така наречената “Нагорно-Карабахска република”. Това, непризнато от никого образувание, съществуващо от 1991 г. като опит на Кремъл с помощта на карабахския клан да подкопае териториалната цялост на Азербайджан и да спре развитието на страната чрез подхранвне с военни средства огнището на сепаратизма, претърпя пълен провал. Москва и нейните марионетки бяха победени, така че Азербайджан сам диктува своите условия.
Според споразуменията, постигнати между Баку и главатарите на НКР, в замяна на прекратяване на огъня от страна на азербайджанските въоръжени сили ще има пълно разоръжаване на карабахските паравоенни формирования и изтегляне на тежката техника от територията на анклава. На 21 септември в град Евлах ще бъдат обсъдени въпросите за реинтеграцията, гарантирането на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах, както и въпросите за осигуряването на живота на населението на Нагорни Карабах в рамките на азербайджанската конституция. Армения декларира отсъствието на свои военни на територията на Карабах, с други думи, тя напълно се е изтеглила от въпроса, признавайки неконструктивността на евентуален курс на по-нататъшна конфронтация с Азербайджан и Турция.
През следващите часове над всички населени места в Карабах ще бъдат издигнати азербайджански знамена. Това е невероятен военен и политически успех за президента Илхам Алиев. Сбъдна се мечтата на неговия народ за териториална цялост. При това връщането на контрола върху териториите стана по хърватския сценарий, когато хърватските въоръжени сили за три дни ликвидираха самопровъзгласилата се Сръбска Крайна.
Що се отнася до Армения, инвестирането на финансови, икономически и човешки ресурси в карабахската черна дупка е фатално за страната при сегашните условия. Но страната може да очаква сътресения заради опити на карабахците да завземат властта в Ереван. Текущата протестна активност в Армения е свързана с призиви, които могат да бъдат характеризирани като опит на Москва да свали правителството на Пашинян чрез ръцете на Теванян и блока “Майка Армения”. ГРУ прикрива всичко това с провокации в близост до руското посолство, които имат декоративен характер.
Макар, че кремълските лакеи искат да изкарат кризата като ситуация, в която РФ е спечелила, защото не се е включила в нова война в Карабах, истината е, че Москва предателски и окончателно загуби Армения. Това е очевидна присъда за всички структури на ОДКС, които не са в състояние да окажат дори минимална помощ на страните-участнички, и затова Армения почти сигурно ще напусне мъртвата руска организация. Това е силен негативен сигнал за Беларус и Казахстан, които виждат колко слаба е Русия.
Войната срещу Украйна слага тлъст кръст на регионалните геополитически амбиции на Путин. Преди това той критикуваше Елцин за слабостта му във външната политика, но именно управлението на Путин се характеризира с пълен срив на руското влияние дори в най-близкото му обкръжение. Войната срещу Украйна показа слабостта на цялата властова машина на Путин. Русия е неспособна да води дори една война
Урокът от Карабах е от решаващо значение не само за ОДКС, но и за дефектните “самопровъзгласени републики” в Молдова, Грузия и Украйна. След като предаде разбитите лидери на НКР, Москва загуби лоялността на ръководствата на подобните злокачествени образувания. Подобна картина разкрива сериозността на проблемите в руската управленска среда и не се знае коя ще бъде сламката, която ще пречупи гърба на камилата.
Ситуацията се използва активно от Турция, която почти на 100% е реализирала амбициите си в региона. Всъщност задачата за консолидиране на тюркския свят под контрола на Анкара е близо до пълна реализация, което означава пълна зависимост на Русия от турците по отношение на достъпа до страните от глобалния Юг през азербайджанския коридор. За Москва ситуацията е патова, защото сега тя е не само васал на Китай, но и зависима от турското настроение. Ето как изглежда напускането на висшата лига на геополитиката.
Източник: Сито Сократа
Вашият коментар