Резонансите на Тръмп: (не)последователността на реториката, която може да доведе до различни резултати

Международната общност преживява дълбока загриженост след резонансната пресконференция на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Неговите неочаквани и противоречиви изявления относно руско-украинската война и перспективите на Украйна за членство в НАТО предизвикаха истински шок сред политическите елити от двете страни на Атлантическия океан. Особено остро тези думи бяха възприети в Украйна, където мнозина възлагаха големи надежди на подкрепата на Тръмп в борбата срещу руската агресия.

Централна тема на изявлението на Тръмп беше неговата оценка на причините за нахлуването на РФ в Украйна. “Русия от много години, дори преди Путин, твърдеше, че НАТО не може да се намесва в Украйна. Това беше като че ли изсечено на камък“, заяви американският лидер и добави, че именно подкрепата на Байдън за евроатлантическите стремежи на Киив е провокирала конфликта. Такава интерпретация на събитията е много обезпокоителна, тъй като всъщност оправдава агресивните действия на Кремъл и поставя под въпрос фундаменталното право на Украйна на самоопределение. Забележително е, че на директен въпрос от журналистите за възможността да подкрепи членството на Украйна в НАТО Тръмп избегна конкретен отговор, като се ограничи с критика към администрацията на Байдън: „Моето мнение е, че това винаги е било ясно. Мисля, че те имаха споразумение, но Байдън го наруши.” Същевременно Тръмп не даде никакви подробности за това хипотетично споразумение, нито пък предложи алтернативни механизми за гарантиране на сигурността на Украйна.

В отговор на тези изявления президентът на Украйна Володимир Зеленски зае балансирана позиция, като подчерта, че не трябва да се правят преждевременни заключения за бъдещата политика на Белия дом. Подобна сдържаност е напълно оправдана, особено като се има предвид, че през последните години Украйна неведнъж е получавала това, което първоначално ѝ е било отказвано — от доставки на съвременно натовско оръжие до разрешение за използване на далекобойно оръжие за удари по военни обекти на агресора. Едновременно позицията на европейските лидери показва разбиране на истинските причини за руската агресия. Президентът на Франция Еманюел Макрон в своето изказване пред френските посланици ясно очерта позицията на Европа: „Ние, европейците, не можем да позволим на Русия да победи в Украйна. Не можем да го позволим нито заради международния ред, нито заради собствената ни сигурност“. Той подчерта, че е необходимо да се организира дългосрочна подкрепа за Украйна и да се създадат условия за траен мир, който да отговаря на интересите на украинския народ.

Експертната общност е склонна да разглежда изявленията на Тръмп в контекста на неговата конкретна тактика за водене на преговори. Според анализаторите, подобни радикални изявления често са част от по-сложна стратегия. „Ако вашето предложение е радикално и почти сигурно ще бъде отхвърлено, предложете нещо още по-нечувано. Тогава първото ви предложение с течение на времето ще се възприема като разумен компромис“, обяснява един от експертите, позовавайки се на текстовете на самия Тръмп и неговите изказвания пред випускниците на бизнес училища.

Следва да се отбележи, че позициите на държавите – членки на НАТО, по отношение на Украйна все още остават разнородни. Докато някои държави смятат, че пътят на Украйна към Алианса е необратим процес, други се опасяват, че официалната покана за присъединяване на Киив може да провокира още по-голяма ескалация от страна на Русия, този път с прякото участие на европейските държави.

В този контекст изключително показателна е реакцията на украинското Министерство на външните работи, което заяви за готовността на Украйна да заеме „свободно място“ в Европейския съюз и НАТО, ако Унгария, един от най-големите противници на евроатлантическата интеграция на Украйна, реши да се преориентира към членство в ОНД и ОДКС. Това изявление, въпреки дипломатическата си острота, отразява принципната позиция на украинската държава за невъзможността за компромиси по въпросите на националната сигурност.

Важно е да се разбере, че истинската причина за руската агресия не е стремежът на Украйна към НАТО, а незадоволените имперски амбиции на режима на Путин. Ако международната общност позволи на Кремъл да диктува на суверенните държави как да водят външната си политика, това ще създаде опасен прецедент и ще подкопае установения международен ред, основан на върховенството на правото, а не на правото на силния. Експертите подчертават, че сегашните изявления на Тръмп са само „проба на перото“ преди началото на истинското президентство. След 20 януари всяка гръмка дума ще трябва да бъде последвана от конкретни действия. Ако подобна хаотична реторика се превърне в официална политика на такава мощна държава като САЩ, това може да има далечни последици за целия регион — от засилване на турското присъствие в Сирия до нова ескалация между Израел и Иран.

За Украйна, обаче, тази ситуация създава както нови предизвикателства, така и нови възможности. Опитът от последните години показва, че последователността и упоритостта в отстояването на собствените интереси могат да доведат до резултати дори в най-трудните геополитически условия. Украйна продължава да прави всичко възможно, за да получи надеждни гаранции за сигурност, най-добрата от които остава пълноправното членство в НАТО. В условията, когато светът стои на прага на възможни геополитически промени, украинската държава трябва да се съсредоточи върху укрепването на отбранителните си способности и задълбочаването на сътрудничеството с европейските партньори. Парадоксално, но в условията на всеобща нестабилност именно Украйна, която демонстрира невероятна устойчивост и привързаност към демократичните ценности, може да стане един „остров на стабилност“, който ще помогне за запазването на международния ред, основан на принципите на международното право и териториалната цялост на държавите.

Людмила Балканова, политически анализатор