През 2026 г. Унгария е изправена пред едни от най-напрегнатите политически избори през последните десетилетия. Парламентарните избори, насрочени за 12 април 2026 г., трябва да определят бъдещия курс на страната — и това се случва на фона на сериозен спад в рейтинга на управляващата партия „Фидес“ и бързо нарастване на подкрепата за опозицията, водена от партията „Тиса“ начело с Петер Мадяр.
В тази ситуация екипът на министър-председателя Виктор Орбан разглежда нетрадиционни политически варианти, които биха му позволили да запази влияние върху държавата независимо от резултатите от вота — дори ако „Фидес“ загуби парламентарното си мнозинство.
Според информация на Bloomberg, Орбан сериозно обмисля възможността да заеме поста президент с разширени правомощия, за да съхрани контрола над страната дори при изборна загуба. Идеята е да се пренапише законодателството — да се засили ролята на президентската институция в Унгария и едновременно с това да се усложни механизмът за отстраняване на държавния глава.
Самият факт, че подобна опция се обсъжда в политическия щаб, е косвено доказателство, че Орбан възприема изборите през 2026 г. като реална заплаха за властта си.
Тези планове вече са частично реализирани — парламентът, контролиран от „Фидес“, прие промени, които значително затрудняват бъдещото отстраняване на президента. Целта е бъдещо парламентарно мнозинство — дори ако не е на „Фидес“ — да не може бързо да „рестартира“ системата на властта по свой модел. Краят на февруари 2026 г. е определен като краен срок, в който подобни решения могат да бъдат приети възможно най-бързо, докато парламентът остава изцяло под контрола на управляващата коалиция.
След публикуването на материала на Bloomberg на 11 декември 2025 г., унгарското правителство реагира незабавно, като отрече информацията и я определи като невярна. Подобна светкавична реакция — едновременно отричане и отказ да се признае самото обсъждане — е показателна за високото ниво на политически риск за управляващия елит.
През януари самият Орбан публично заяви, че Унгария има „премиерска система“ и че „нищо не се променя“ в това отношение. Тези публични уверения обаче изглеждат по-скоро като част от контролирана комуникационна стратегия, насочена към успокояване на избирателите, елитите и чуждестранните инвеститори, отколкото като реални и убедителни гаранции.
В сегашния модел на държавно управление президентът на Унгария има предимно церемониална роля. Но при засилване на правомощията на институцията и едновременно усложняване на процедурата по отстраняване, тази позиция може да се превърне в „якор“ на системата. В такъв случай загубата на парламентарно мнозинство не би означавала автоматично загуба на контрол върху ключовите държавни решения.
Инструментите за подобен преход вече са заложени в законодателството и именно поради това официалните отричания от страна на правителството не елиминират реалната възможност за реализиране на подобен сценарий.
Трябва да се отбележи, че сигналите за възможен „президентски сценарий“ вече оказаха влияние върху финансовите пазари: унгарските ценни книжа и форинтът поевтиняха, тъй като инвеститорите възприемат подобни планове като фактор за нестабилност и непредсказуемост на правилата на играта в страната. Това е още един сигнал, че политическите рискове в Унгария нарастват на фона на предизборната кампания.
Орбан активно използва в предизборната си реторика теми, които могат да мобилизират определени групи избиратели. По-специално той акцентира върху външни заплахи — от Украйна, Брюксел и Европейския съюз като цяло — представяйки изборите като „избор между война и мир“. Подобна риторика, която насажда страх и задълбочава обществената поляризация, е типична предизборна стратегия в условията на отслабване на традиционните механизми за мобилизация чрез партиен рейтинг.
В същото време Орбан активно използва връзките си с влиятелни международни политически фигури, като Доналд Тръмп, за да създаде образ на външна подкрепа и международна легитимност — фактор, който може да се окаже критично важен именно в момент, когато позициите му в страната осезаемо отслабват.
Истинският мащаб на политическата криза в Унгария проличава не само в спада на популярността на управляващата коалиция, но и в готовността на нейните лидери да обмислят радикални промени в държавната архитектура с цел да запазят властта си независимо от изборните резултати. Ако „резервното летище“ под формата на разширено президентство бъде реализирано, това може да се превърне не само във вътрешнополитически прелом, но и в отражение на по-дълбоки проблеми в европейската политическа система, при които продължителните политически цикли водят до опити за ограничаване на демократичните механизми за смяна на властта.
Вашият коментар