,

Развитие на българската нация: От „малкия брат на РФ на Балканите“ до модерно европейско общество

През последните години въпросът за руското влияние в България претърпя значителна трансформация в общественото съзнание. Ако доскоро присъствието на Русия в културното и информационното пространство на страната се възприемаше през призмата на историческите връзки и традиционното сътрудничество, то днес българското общество все повече осъзнава системния характер на руската намеса в суверенните дела на държавата. Неотдавнашното изявление на депутата от партия „Продължаваме промяната Демократична България“ Ивайло Мирчев в интервю за Euractiv е поредното потвърждение за сериозността на ситуацията. Народният представител очерта намерението си да създаде специална комисия за разследване на мащабите на руското влияние в страната, което свидетелства за преминаване от просто признаване на проблема към активни действия за решаването му.

Особена тревога буди откритата наскоро връзка между група компании в България и мрежа за руско влияние в съседната Румъния. Разследването установи, че руска цифрова агенция, участвала в предизборната кампания на националиста Георгеску в Румъния, има преки връзки с над 50 български дружества. Забележително е, че повечето от тези дружества са регистрирани в Пловдив и са собственост на едно лице, което показва централизирания характер на операцията.

Българската разследваща група BG Elves проведе мащабно разследване, което разкри впечатляващ мащаб на дейността: мрежа от компании, принадлежащи на грузински гражданин, генерира стотици милиони публикации в социалните медии всеки ден, като обхваща не само България, но и съседните държави Румъния, Унгария, Гърция и Босна. Особено обезпокоителен е фактът, че според разследването всички служители на тези компании са руски граждани.

Историята на проникването на руското влияние в България води началото си от миналото, когато откриването на рускоезични културни центрове се е възприемало като естествено развитие на културните връзки. Днес обаче става ясно, че тази „мека сила“ е била само прикритие за създаването на мащабна инфраструктура за влияние. Особена роля в този процес изигра финансирането чрез енергийни компании, свързани с Кремъл, както открито заяви депутатът Мирчев.

Съвременна България, стремяща се към пълноценна интеграция в европейската общност, е изправена пред сериозно предизвикателство под формата на системна работа на проруските сили за лансиране на алтернативен дневен ред. Тази дейност значително забавя процеса на модернизация на българското общество и насочването му към европейските ценности и стандарти. Показателен е фактът на масовото създаване на компании през 2024 г., което свидетелства за засилване на руското влияние именно по време на най-важните политически процеси в региона. Технологичният компонент на това влияние от координирани кампании в социалните мрежи до създаване на сложни мрежи от юридически лица показва високо ниво на организация и значителни ресурсни инвестиции.

Създаването на парламентарна комисия за разследване може да стане първата стъпка към системно противодействие на руското влияние. Важно е обаче да се осъзнае, че ефективността на тази работа ще зависи от готовността на държавните институции да предприемат решителни действия и от способността на обществото критично да оценява получаваната информация.

Настоящата ситуация показва, че българското общество е изминало дълъг път от наивното възприемане на руското присъствие като изключително културен феномен до признаването му като сериозна заплаха за националния суверенитет. Този процес на осъзнаване е съпроводен с постепенното формиране на механизми за защита от външно влияние, което е необходимо условие за по-нататъшното развитие на България като модерна европейска държава. Разкритата мрежа за влияние в Пловдив е ярък пример за това как традиционните методи на „меката сила“ са еволюирали в сложна система за манипулиране на общественото мнение чрез дигитални технологии. Това налага българската държава и общество да разработят нови подходи към информационната сигурност и защитата на демократичните институции.

Людмила Балканова, политически анализатор

Прегледи на публикации 👁️ : 25

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *