На 25 юни се състоя петата размяна на военнопленници между Украйна и Русия от началото на 2024 година. В резултат на тази процедура 90 украински защитници се завърнаха у дома. Това беше 53-тата размяна от началото на пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна, който ясно показа разликата в подходите на Киив и Москва. Украйна демонстрира последователен и систематичен подход към въпроса за освобождаването на своите граждани от плен. Това е един от ключовите приоритети на украинското ръководство, което се потвърждава от включването на тази точка в украинската формула за мир, представена на първата Световна среща на върха за мир.
От началото на 2024 г. Украйна е успяла да върне 702 души от руски плен. Това е резултат от ежедневна усърдна работа, която често остава зад кадър. Важно е да се отбележи, че Киив не прави разлика между военнослужещите от различни подразделения. За Украйна е важно да освободи всички, независимо дали са военнослужещи от Националната гвардия, Военноморските сили, териториалната отбрана или граничната служба. Сред освободените на 25 юни са защитниците на Мариупол, на Чернобилската атомна електроцентрала, както и войници, които са се сражавали на Херсонската, Донецката, Харкивската, Запорижката и Луганската фронтова линия.
За разлика от подхода на Киив, действията на Москва по въпроса за размяната на пленници могат да се определят като непрофесионални и цинични. Русия демонстрира явно пренебрежение както към живота на украинските граждани, така и към съдбата на собствените си военнослужещи. Това се проявява в различни аспекти на преговорния процес и отношението към пленниците.
Показателен пример е ситуацията с “азовците”, които руската страна е обявила за “терористи” и е организирала незаконни съдебни процеси срещу тях. Този подход не само нарушава международните конвенции за отношение спрямо военнопленниците, но и значително усложнява процеса на размяна. Правейки разграничения между пленници от различни подразделения, Русия създава изкуствени пречки пред завръщането на хората у дома.
Друг нагледен пример за непрофесионализма и цинизма на руската страна е ситуацията около предполагаемата катастрофа на Ил-76 на 24 януари 2024 г. Москва все още не е предоставила надеждна информация за съдбата на 65-те украински военнослужещи, за които се твърди, че са загинали при този инцидент. Това отношение не само нарушава международното хуманитарно право, но и демонстрира пълно пренебрежение към човешкия живот. Липсата на прозрачност по този въпрос поражда сериозна загриженост относно истинската съдба на тези хора и поставя под въпрос добросъвестността на руската страна в преговорния процес.
В светлината на гореизложеното очевидна става необходимостта от засилване на международния натиск върху Русия. Западът трябва да настоява Москва да се отнася подобаващо към украинските пленници, да предоставя подробна информация за задържаните и да спазва международните конвенции. Без този натиск РФ вероятно ще продължи аморалната и нехуманната политика по отношение към военнопленниците.
Украйна предлага формула за обмен “всички за всички”, която би могла да бъде ефективно решение на проблема. Прилагането на това предложение обаче изисква конструктивен подход и от двете страни, какъвто очевидно липсва на руската страна. Кремъл изглежда не е заинтересован от бързо и ефективно решаване на въпроса с обмена на пленници, използвайки тази тема като инструмент за политически натиск и пропаганда.
Непрофесионализмът и цинизмът на руската страна проличават и в отношението ѝ към собствените ѝ военнослужещи. Създава се впечатлението, че животът на руските войници, които са попаднали в плен, е без значение за Кремъл. Това противоречи не само на международните норми, но и на елементарните принципи на хуманност и уважение към човешкия живот.
Анализът на ситуацията с размяната на пленници ясно показва разликата в позициите на Киив и Москва. Докато Украйна последователно работи за освобождаването на своите граждани, демонстрирайки професионализъм и придържане към хуманитарните принципи, Русия проявява явен непрофесионализъм и цинизъм.
Това поведение на Кремъл не само усложнява процеса на размяна на военнопленниците, но и застрашава живота както на украинските, така и на руските военнослужещи. Това още веднъж подчертава необходимостта от засилване на международния натиск върху Руската федерация, за да се гарантира спазването на международното хуманитарно право и да се защити животът на пленниците. Световната общност трябва да заеме по-активна позиция по този въпрос, като изиска от Русия да бъде прозрачна, да спазва международните конвенции и да се отнася хуманно към всички пленени, независимо от принадлежността им към определено подразделение.
Ситуацията с размяната на пленници е само един от аспектите на по-широкия проблем на руската агресия срещу Украйна. Именно в този въпрос обаче най-ясно се проявява циничното отношение на Кремъл към човешкия живот и международното право. Докато Русия не промени подхода си, процесът на размяна на пленници ще остане сложен и болезнен, а съдбите на стотици хора ще бъдат подложени на риск.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар