,

Разглеждат възможност за спешна реформа на районите за планиране в България

Спешна реформа на районите за планиране в България е наложителна, за да се преодолеят нарастващите икономически дисбаланси и да се постигне ефективно разпределение на европейските средства по кохезионната политика. Настоящата структура на районирането създава значителни проблеми, особено в Югозападния район, където София-град доминира икономически и демографски, изтегляйки ресурси от останалите области, предупреждават местните власти.

Районирането в ЕС се базира на два основни критерия – население и брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен като стандарт на покупателна способност спрямо средните стойности за ЕС. Според правилата, районите с БВП над 100% получават само 30% съфинансиране от ЕС, докато тези с БВП между 75% и 100% се ползват с 60%, а най-слабо развитите райони – с 85%. През 2022 г. Югозападният район достигна почти 100% БВП, което намали съфинансирането за проекти на местния бизнес. София-град вече надхвърля 130%, докато Перник, Кюстендил и Благоевград остават далеч под средните стойности – между 31% и 34%, а София-област достига 54%. Това създава изкривявания, които възпират инвестициите и ограничават достъпа на тези области до европейски средства, сочи анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Кметове и областни управители от Югозападния район категорично настояват за отделяне на София в самостоятелен район. Според кмета на Кюстендил Огнян Атанасов, пакетираното райониране води до обезлюдяване, понижен стандарт на живот и отлив на инвеститори. „Нашият бизнес получава само 30% грант, докато в останалите райони субсидиите са 70%. Това убива инвестиционния интерес към региона“, заяви той. По думите му, подобна структура ощетява не само областите, но и самата София, която е изправена пред пренаселване и недостиг на ключова инфраструктура, като места в детски градини.

Областният управител на Благоевград Георги Динев подчерта, че новото райониране трябва да влезе в сила до началото на следващия програмен период (2028–2034 г.). Анализите на ИПИ разкриват и проблеми с другия ключов критерий – население. Северозападният и Северният централен район вече са под минималния праг от 800 хиляди души, а други два – Североизточният и Югоизточният – също са на ръба. Това допълнително налага преразглеждане на настоящата структура.

Като възможно решение Атанасов предлага създаване на нов Западен район, обединяващ области от Видин до Кулата, но изключващ София. Подобна промяна би осигурила по-справедливо разпределение на европейските средства и би помогнала за преодоляване на икономическите дисбаланси в страната.

Остава нерешен и въпросът с териториалните планове за справедлив преход. Перник и Кюстендил отново са дисквалифицирани заради ниския интензитет на помощта за местния бизнес в сравнение с други засегнати райони като Стара Загора, където субсидиите надхвърлят 60%. „Райони, пострадали от закриването на въглищни мини и централи, продължават да страдат от неправилното райониране“, предупреждава Атанасов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *