Западните коментатори, които разказват на своите зрители и читатели за така наречените президентски избори в Русия, прибягват до примери от известни утопични романи, за да характеризират руската действителност. Текстът на една холандска публикация се нарича: “1984 на Оруел става реалност в Русия”.
Президентските избори в РФ приключиха. По предварителни данни на ЦИК досегашният президент Владимир Путин печели с над 87% от гласовете. Федералната избирателна активност, като се вземе предвид дистанционното гласуване, надхвърля 74 % — точно такъв резултат се опитваше да постигне Кремъл. През всички дни на гласуването наблюдателите и медиите съобщаваха за нарушения — принуждаване на държавни служители да гласуват и опити за нарушаване на тайната на вота.
Руските власти организираха гласуване и в окупираните от РФ украински региони, което западните държави многократно нарекоха грубо нарушение на украинския суверенитет. Жителите на окупираните от Русия територии на Запорижка, както и на Херсонска, Донецка и Луганска област, бяха принуждавани да гласуват по домовете си, като членовете на комисиите ги посещаваха, придружавани от въоръжени военни.
Според руските власти във всички тези анексирани територии резултатите на Путин са по-високи от средните за страната: в Запорижка, Донецка и Луганска област — над 90%, а в Херсонска област — над 88%.
През петте президентски изборни кампании, проведени по време на управлението на Владимир Путин, Кремъл е установил канон: Путин никога не участва в дебати и трябва да спечели на първия тур. (В шестата кампания през 2008 г. Путин беше “заменен” от Дмитрий Медведев с неговата благословия). А в бюлетината има кандидат-разложител, чиято задача е да загуби изборите достатъчно убедително за обществеността и за удовлетворение на Кремъл.
Дори пред лицето на инвазията в Украйна необходимостта от провеждане на вота никога не е била поставяна под съмнение от страна на руския политически елит. Управляващият режим трябва да утвърждава собствената си легитимност и да дава на хората поне малко надежда за бъдещето. Както обаче показа последното обръщение на Путин към Федералното събрание, в момента властите нямат ясна представа за бъдещето. Очевидно е, че на руските граждани се предлага само одобрение на всички решения, които той взема.
Изборите през 2024 г. се характеризират с още по-остро потискане на всякакви опозиционни политически прояви от всякога, което вероятно е свързано с войната. От друга страна официално това не е война, а “СВО”, а вътре в страната са хвърлени значителни сили, които да направят възможно игнорирането на войната при желание. Това означава, че трябва да се спазват всички процедури, както в мирния живот, включително и изборите.
Според американския журналист Тъкър Карлсън, който преди месец е посетил Кремъл, в разговора с него служителите на президентската администрация не са си спомнили точната дата на изборите, което може да се тълкува еднозначно: от този вот нищо не зависи. В същото време самата процедура за демонстриране на народното благоволение и популярност на Путин е необходима, ако не заради демонстрацията пред външния свят, то за самата руска вертикала на властта.
Изборите през 2008 г. бяха истинско изпитание за режима на Путин. Оставайки в границите на легитимността, президентът не можеше да се кандидатира за трети пореден мандат, така че за кандидат на Кремъл беше издигнат Дмитрий Медведев. На изборите се върнаха и “тежките фигури” Зюганов и Жириновски. В същото време се прояви и друга особеност на путинските избори — изключването на потенциално опасни опозиционни кандидати под различни предлози. През 2008 г. от изборите бяха оттеглени 14 кандидати, сред които Борис Немцов и Михаил Касянов.
Освен това още през 2006 г. Русия премахна със закон прага на избирателната активност. Властите се опасяваха, че омаловажаването на изборите ще доведе до безразличие на гражданите към процедурата. Премахването на прага на избирателната активност гарантира, че изборите винаги ще бъдат официално признати за валидни. Сега обаче беше необходимо да се осигури масова избирателна активност, за да не изглежда всичко твърде трагикомично на пръв поглед.
Андрей Богданов се превърна в спойлер. Той е лидер на Демократическата партия, масон, от 2007 г. е Велик майстор на Великата ложа на Русия. Като политически технолог Богданов е участвал в създаването на десетина партии. По същество той изигра ролята на карикатура на либерал и спечели 1,3 % от гласовете. Победата пък бе спечелена от първия вицепремиер Дмитрий Медведев, който получи 70,28 %. Медиите смятаха, че номинацията на Богданов е имала за цел да отнеме гласове от някои от кандидатите от демократичния спектър.
На тези “избори” най-популярният “конкурент” на Путин беше Борис Надеждин, който пропагандираше антивоенна програма по време на етапа на събиране на подписи при регистрацията си като кандидат за президент, но в крайна сметка не беше допуснат от руската Централна избирателна комисия до участие в президентската кампания. “Отдавна смятам, че Путин води страната в напълно погрешна посока. В коловоза на авторитаризма, милитаризацията и изолацията. През вековете руските лидери, включително и царете, многократно са попадали в този коловоз и той винаги е завършвал много зле. Като руски политик, подкрепящ идеята Русия да бъде мирна и свободна, естествено не харесвам всичко това и се опитвам да се боря с него”, каза политикът в интервюто си за DW.
Независими наблюдатели съобщиха за нарушения в избирателните секции в цяла Русия и през трите дни на гласуването. Сред тях бяха и по-традиционните оплаквания за принуждаване на държавни служители да гласуват, за запълване на урните, и сигнали, че понякога властите дори не са се опитали да гарантират, че избирателите ще могат да гласуват тайно на изборите през 2024 г. Според Станислав Андрейчук, съпредседател на “Голос”, стана много по-трудно да се оцени мащабът на измамите. “Защото на тези избори почти няма наблюдение. Там, където има, се използват същите технологии, както обикновено. Просто всичко е още по-лошо, отколкото беше.” Андрейчук заяви, че в резултат на репресиите организации като “Голос” вече не могат да изпращат свои наблюдатели в избирателните секции. Право на това имат само кандидатите и партиите — а те на практика са отказали да го направят тази година, обясни експертът.
Дългото управление на Путин е почти учебникарска илюстрация на добре познатата теза, че безкрайното неограничено пребиваване във властта може да завърши единствено с деградация както на самия управленец, така и на обществото, което приема това състояние на нещата. Всичко започва с надежди за “нови лица”, борба с олигарсите и въвеждане на ред в страната, а новият млад президент смайва обществото с “неполитическите” си изказвания и поведение на “обикновен човек”. И всичко завършва с “1984” на Оруел. Деградация, репресии и война.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар