,

Путин в Северна Корея: Заради какво псевдопрезидентът на РФ дойде да се “поклони” на друг диктатор

Владимир Путин, нелегитимният президент на страната-агресор Русия, издирван от Международния наказателен съд, пристигна в Северна Корея за първи път от 2000 г. насам като “жест на добра воля” към севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Смята се това да помогне за легитимирането на неговия режим както в РФ, така и в чужбина. От друга страна, Путин се надява на повече помощ от страна на Северна Корея в бъдеще.

Институтът за изследване на войната (ISW) пише, че в навечерието на посещението си Путин е публикувал статия в севернокорейския държавен вестник Rodong Sinmun, в която се възхвалява руско-севернокорейското сътрудничество. В текста руският диктатор се позовава на историята на подкрепата на СССР за Северна Корея по време на и след Корейската война и благодари на КНДР за оказаната подкрепа на Русия по време на инвазията в Украйна. “Умишленото позоваване от Путин на добре познати пропагандни наративи за наследството на режима на Ким, Корейската война и историческата борба на Северна Корея срещу Съединените щати и Запада най-вероятно подготвя почвата за това Путин да оправдае бъдещите си молби или искания към севернокорейския народ за военна подкрепа”, казват анализаторите.

Както отбелязва ISW “помощта” може да се отнася както за оръжия, така и за работна ръка. “Например, в докладите от 2022 г. се казва, че Северна Корея обмисля да изпрати севернокорейски работници в окупираната от Русия Украйна, за да помогнат за възстановяването”, обясняват анализаторите.

Посещението на Путин в Северна Корея представлява сериозно предизвикателство за Запада и световния ред. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг справедливо нарече тази визита заплаха за глобалната сигурност. Нарастващите връзки на Русия с режима на Ким Чен Ун неизбежно ще увеличат напрежението в Азиатско-тихоокеанския регион и ще създадат допълнителни рискове за съюзниците на САЩ — Южна Корея и Япония.

В същото време нарастващите амбиции на Русия в региона могат да отклонят вниманието на западните сили от ситуацията в Украйна, което е в полза на Кремъл. Точно както неотдавнашният конфликт между Израел и Хамас временно измести на заден план украинския въпрос.

Укрепването на КНДР, която е под диктатурата на един от най-бруталните режими в света, може да вдъхнови други автократични държави. Борбата на Русия за влияние в “глобалния Юг” се възприема като изместване на Запада от традиционните му сфери на влияние. Срещата на върха за мир в Швейцария показа, че много развиващи се страни са зависими от Русия. А след тази среща на върха Москва засили натиска си, за да ги отдалечи от Запада.

Посещението на Путин в Пхенян в такъв напрегнат момент е сигнал за намерение на РФ да разшири кръгът на най-близките съюзници. Има планове за сключване на договор за всеобхватно стратегическо партньорство, подобен на този, който се подготвя с Иран. Очевидно е, че руският лидер усеща натиск от страна на Китай и недоверие към традиционните партньори в постсъветското пространство.

За Европа и Запада сближаването на Русия с КНДР означава нарастване на значителна заплаха. Севернокорейският режим се превръща в придатък на руската военна машина. Под прикритието на помощ в борбата срещу неоколониализма Пхенян става зависим от Москва. Възможни са доставки на работна ръка за войната в Украйна, оръжия и помощ за заобикаляне на санкциите в замяна на храни. Следователно всяка бъдеща подкрепа, която Северна Корея ще оказва на Руската федерация, ще се разглежда като част от съвместната борба срещу Запада.

Това трябва да разтревожи западните сили, тъй като Путин се стреми да изравни един от ключовите механизми за влияние — санкциите. Наистина, санкциите срещу Русия са твърде слаби, особено в сферата на отбранителната промишленост. При това положение Западът трябва да се противопостави решително на укрепването на новата “ос на злото”, представлявана от Русия, Китай и КНДР. Тяхното сближаване служи за оправдание на “осторожните” реакции на Запада на руската агресия срещу Украйна и нежеланието за ескалиране на конфликта от страх пред този нов мощен блок от автокрации. Отстъпките обаче само ще вдъхновят тези режими за нови авантюри. Демократичният свят трябва категорично да отхвърли консолидирането на сили, които застрашават свободата и правата на човека.

Людмила Балканова, политически анализатор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *