Традиционната пресконференция на руския президент Владимир Путин в навечерието на Нова година, съчетана тази година с пряка линия, се проведе на фона на безпрецедентни събития. За първи път в съвременната история на Русия част от територията ѝ се оказа под контрола на противника, а броят на въпросите от гражданите надхвърли един милион, което красноречиво свидетелства за мащаба на натрупаните в обществото проблеми.
Забележително е, че още преди началото на мероприятието се случи нещо, което може да се счита за показателно за настоящата ситуация. На 11 декември, по време на посещение в централния офис на „Сбербанк“, на Путин показаха как работи системата GigaChat за обработка на постъпващите въпроси. Тогава президентът очерта кръг от теми, които според него най-много вълнуват руснаците: качеството и достъпността на жилищата, транспортната инфраструктура, медицината, работата на държавните органи и организации, както и социалните помощи. Реалността обаче се оказа доста по-различна — повечето от въпросите засягаха войната в Украйна и по-специално съдбата на мобилизираните войници.
Особено остър се оказа въпросът за връщането у дома на военнослужещите, които бяха призовани преди повече от две години. Съпругите на мобилизираните войници организираха масова кампания, за да привлекат вниманието към проблема с „безсрочното военно робство“, както самите те го наричат. Ситуацията се влоши, след като дори краткосрочните отпуски бяха отменени поради пробива на границата в Курска област.
Показателен беше отговорът на Путин на въпроса на американски журналист за възможността за компромис в преговорите с Украйна. Руският президент прибягна до вече познатата реторика, прехвърляйки отговорността на външни сили. По-специално той спомена бившия британски министър-председател Борис Джонсън, който уж е провалил мирните споразумения в Истанбул. Тази линия на аргументация вече се е превърнала в клише, демонстрирайки неспособност или нежелание да се признаят истинските причини за конфликта и да се търсят начини за неговото разрешаване.
Специално внимание заслужава въпросът за положението в Курска област. Жителка на региона директно попита президента за сроковете за освобождаване на територията. Отговорът на Путин беше типичен: никаква конкретика за сроковете, но обещания за щедро финансиране — 108 милиарда рубли за възстановяване. В същото време реалността на място значително се различава от представената картина: жителите на граничните райони на Курска и Белгородска област са изправени пред сериозни трудности при получаването на компенсации и жилищни сертификати. Бюрократичните пречки и формалните откази станаха обичайно явление за пострадалите граждани.
Кулминацията на пресконференцията настъпи с въпроса на главния редактор на ТАСС за хода на „специалната военна операция“. Вместо конкретен отговор, присъстващите видяха театрализирано представление с демонстрация на бойното знаме на 155-а бригада морска пехота. Путин се ограничи с общи фрази за „напредване по цялата дължина на фронтовата линия“ и „решаване на първостепенните задачи“, без да предостави никаква конкретна информация за реалното положение на нещата.
След три години на военни действия възниква закономерен въпрос: какви цели преследваше Русия, започвайки тази война? Първоначалните изявления за „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна се смениха с размити формулировки за „защита на интересите на Русия“. В същото време самата РФ парадоксално се сблъска със загубата на контрол върху част от територията си за първи път, което създава безпрецедентна ситуация за съвременната руска държавност.
При тези обстоятелства реториката на Кремъл все по-често се насочва към темата за ядреното възпиране, което може да се тълкува като знак за стратегическа безизходица. Вместо да търси реални изходи от кризата и да решава натрупаните вътрешни проблеми, ръководството на страната продължава да разчита на демонстрации на сила и заплахи, чиято ефективност става все по-съмнителна.
Пресконференцията ясно показа пропастта между официалната реторика и реалните проблеми, които вълнуват руските граждани. Докато властите продължават да транслират увереност в правилността на избрания от тях курс, обществото все по-остро усеща последиците от продължаващия конфликт. Все по-явна става липсата на ясна стратегия за преодоляване на настоящата ситуация и отсъствието на конкретни отговори на неотложните въпроси на гражданите.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар