Европейският селскостопански сектор преживява сериозни сътресения. Миналия петък улиците на Варшава станаха арена на мащабен протест на полските фермери, които се противопоставят на редица проблеми в селскостопанската политика на Европейския съюз. На пръв поглед може да изглежда, че основната причина за недоволството е вносът на селскостопанска продукция от Украйна, но това е само повърхностно и до голяма степен изкривено възприятие на ситуацията, активно насърчавано от определени политически сили с цел насърчаване на антиукраински настроения в Европа.
Протестиращите представиха програмата „5 x STOP“, която включва широк спектър от искания, в които украинският въпрос е само една от многото точки и в никакъв случай не е най-важната. Централно място в тази програма заема противопоставянето на търговското споразумение между ЕС и Меркосур — южноамериканския търговски блок, включващ Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Именно това споразумение предизвиква най-силно безпокойство сред европейските селскостопански производители.
Трябва да се отбележи, че въпреки опитите на някои политически сили да представят украинския внос като основна заплаха за европейското селско стопанство, реалните икономически данни сочат обратното. След въвеждането на квотната система и регулирането на цените въздействието на украинския внос върху европейския пазар стана минимално и строго контролирано. Освен това активното раздухване на „украинската заплаха“ все повече се разглежда от експертите като елемент от широка дезинформационна кампания, целяща да подкопае европейската солидарност.
Защо тогава споразумението с Меркосур предизвиква толкова остра реакция? Европейските земеделски стопани изпитват основателни опасения, че отварянето на пазара на ЕС за южноамерикански селскостопански продукти може да доведе до сериозен спад на цените и загуба на конкурентоспособността на европейските производители. Южноамериканските страни, особено Бразилия и Аржентина, са известни със своя силен селскостопански сектор и по-ниски производствени разходи, което им позволява да предлагат продукти на значително по-ниски цени. В своя коментар за ситуацията полският министър на земеделието Чеслав Секерски подчерта, че въпросът с украинския внос вече е решен и е под строг контрол. Това изявление ясно показва, че раздухването на „украинския въпрос“ в контекста на протестите е по-скоро политически инструмент, отколкото отражение на реалната икономическа ситуация.
Що се отнася до широко обсъждания „украински въпрос“, ситуацията изисква специално внимание към фактите, а не към популистката реторика. След острата фаза през 2022 — 2023 г., когато наистина имаше значителен приток на украински селскостопански продукти на европейския пазар, ситуацията се промени драстично. Европейският съюз въведе ясна система от квоти за внос на шест ключови категории украински селскостопански продукти: захар, яйца, птиче месо, царевица, зърнени култури и мед. Освен това бяха определени минимални експортни цени за зърнени и маслодайни култури, което ефективно предотвратява възможността за дъмпинг.
Особено важно е да се отбележи, че значителна част от „украинското“ зърно, влязло в Полша по време на пиковия период, всъщност е било с руски произход. Според експертите само през 2023 — 2024 пазарна година обемът на руското зърно, влязло в ЕС, е бил 2,23 млн. тона. Този факт често се пренебрегва умишлено от онези, които се опитват да използват „украинската карта“ за политически цели.
Друг съществен момент на протеста е несъгласието със „Зелената сделка“ на ЕС. Европейската екологична политика, насочена към намаляване на емисиите и преминаване към по-устойчиво земеделие, предизвиква голямо безпокойство сред фермерите. Те се опасяват, че строгите екологични изисквания могат да влошат конкурентоспособността на европейските селскостопански продукти на световния пазар. В отговор на тези притеснения министър Секерски отбеляза, че благодарение на усилията на полското правителство и подкрепата на протестиращите земеделски стопани Европейската комисия и Европейският парламент вече са внесли изменения в правилата на „Зелената сделка“, като са опростили някои „нерационални разпоредби“. Това свидетелства, че диалогът между земеделските стопани и властите може да бъде продуктивен.
Специално внимание заслужава въпросът за полското горско и ловно стопанство, който също е включен в исканията на протестиращите. Министърът подчерта необходимостта от въвеждане на устойчиво ловуване, което ще помогне да се ограничат щетите, причинявани от дивите животни на селскостопанските площи и системите за прецизно земеделие. За подкрепа на селското предприемачество Министерството на земеделието и развитието на селските райони реализира различни програми, насочени към повишаване на конкурентоспособността на полския аграрен сектор. Особено внимание се обръща на диверсификацията на пазарите за продажба на агропродоволствени стоки, което трябва да намали зависимостта на полските фермери от определени направления за износ.
Протестите във Варшава, които започнаха пред офиса на Европейската комисия на улица „Ясна“ и продължиха с шествие по централните улици на града, ясно показват сложността и многостранния характер на проблемите, пред които е изправено съвременното европейско селско стопанство. В същото време е важно да се има предвид, че опитите да се представи украинският внос като основна причина за проблемите на европейските земеделци са очевидно опростяване на ситуацията и често се използват за промотиране на определени политически интереси.
В крайна сметка настоящите протести на полските фермери отразяват по-дълбок конфликт между желанието на ЕС за либерализация на търговията и опазване на околната среда, от една страна, и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на европейското селско стопанство, от друга. Същевременно е необходимо да не се поддаваме на опити да се използват тези легитимни икономически искания за насърчаване на антиукраински настроения и други проруски наративи в европейското общество.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар