Изявлението на Сергей Лавров, че „целите и времето“ на руския ответен удар вече са определени, заслужава особено внимание. То ясно показва истинската цел на подобна риторика — не информиране на международната общност, а открит шантаж. Кремъл демонстративно обвързва темата за преговорите със заплаха от използване на сила, предлагайки избор от типа: или приемане на руските условия, или предварително обявена ескалация.
Това е класически пример за т.нар. „дипломация на страха“, която Москва използва от години. Формално преговорите продължават, но паралелно Русия засилва военния натиск и повишава залозите. Дори през декември 2025 г., на фона на активни дискусии за възможни мирни формати, Русия неколкократно извърши мащабни въздушни удари срещу Украйна. Подобна практика показва ясно: Кремъл не се движи към мир, а „търгува“ с войната.
Обвиненията срещу Украйна в „държавен тероризъм“ играят спомагателна роля в тази схема. Те позволяват на Москва да подмени дневния ред на преговорите. Вместо разговор за прекратяване на бойните действия, Русия се опитва да наложи наратив, според който международната общност трябва да я „убеждава“ да се въздържи от „наказателен отговор“. Това създава псевдолегитимация за бъдещи удари и едновременно оказва психологически натиск върху международните посредници.
Особено показателно е, че подобни изявления се появяват именно в моменти, когато руската дипломация сама признава „бавен напредък“ в контактите със Съединените щати. В такива периоди Кремъл има интерес да забави темпото на преговорите и да прехвърли дискусията от конкретни стъпки към мир към абстрактни „заплахи за сигурността“ и нови ултиматуми.
За европейската сигурност това означава едно: всяко подобно изявление не е знак за готовност за компромис, а опит за промяна на правилата на играта. Москва се стреми да утвърди модел, при който преговорите служат като прикритие за продължаване на войната, а ескалацията се използва като аргумент в дипломацията.
В този контекст ключова задача за Европейския съюз и неговите партньори остава ясно да разграничат реалния преговорен процес от информационните операции. Без това всеки диалог рискува да се превърне в пореден инструмент за натиск, а не в път към стабилност.
Вашият коментар