Писмото на председателя на Европейския съвет, Шарл Мишел, преди предстоящата среща на върха в Брюксел, завършва със силното призивно послание: “Елате на Европейския съвет “заредени с дух на компромис, чувство за колективна отговорност и с европейските ценности и интереси в умовете си.”
Отбелязва се, че през годините на ръководене, председателят Мишел рядко е изразявал своите мисли по толкова личен начин, което придава на посланието му почти апелативен характер.
В краткото писмо, насочено към европейските лидери, се подчертава неотложността на вземането на решения, особено в контекста на текущите предизвикателства, като основно внимание се обърва към въпроса за Украйна. Този акцент става още по-сериозен, след като Унгария изразява възможността за вето върху много от решенията, свързани с Украйна.
С две ключови изречения в писмото – “Предстои ни важен Европейски съвет. Сега е моментът за вземане на решения.” – председателят на Европейския съвет придава на своето послание не само необичайна емоционалност, но и ясен призив към действие пред предстоящите предизвикателства.
Срещата на върха ще бъде внимателно следена поради доминиращия въпрос за Украйна. В този момент лидерите са представени с две формално отделни и различни решения, които изискват вземане с изключително внимание, тъй като те имат потенциал за дълготраен ефект върху Европейския съюз. Вземането на тези решения не може да бъде отлагано дълго, а също така изисква единодушие.
Един от ключовите въпроси е свързан със средствата за Украйна. След неуспешната мисия на украинския президент Володимир Зеленски във Вашингтон, където не беше постигнато обещание за военна и финансова помощ от страна на законодателите, ЕС стои като почти единствена надежда за Киев да преодолее предизвикателствата през предстоящата зима.
През лятото Европейската комисия представи актуализация на бюджета до 2027 г. със значителна сума от 66 млрд. евро, от които 50 млрд. са предназначени за Украйна. Обяснението беше, че възможностите за преразпределение на средства от други програми и използване на резерви вече са изчерпани.
Ако не бъде актуализиран бюджетът на ЕС, като се има предвид ограничението за увеличаване на дефицита, Брюксел е изправен пред неотложната необходимост да намери финансови гаранции на финансовите пазари. Това ще бъде направено с цел заемане на средства за подпомагане на своя съюзник – Украйна. Алтернативно, може да се наложи отказ от програми, предназначени за страните-членки, или да се сключи междуправителствено споразумение, изключващо Унгария, при което разходите да бъдат разпределени между останалите държави.
От началото на конфликта, Европейският съюз предостави значителни 67.7 млрд. евро на Украйна. Общата сума, включително парите, изплатени на страните-членки за предоставеното от тях оръжие и боеприпаси, достига 84.7 млрд. евро.
През октомври, унгарският премиер Виктор Орбан изрази критика към ЕС, твърдейки, че стратегията му за Украйна е неуспешна, и поиска ново предложение за разпределението на средствата. В резултат на този натиск, ново предложение беше изготвено, като Унгария подаде сигнал, че може да го приеме. Това се случи след като Еврокомисията, след двегодишно блокиране, размрази европейско финансиране за Украйна само за два дни.
Паралелно със запазването на финансовата и икономическа подкрепа, предвидена в бюджета, се изразява и искане за увеличаване на военната подкрепа за Украйна. Комисията поиска увеличаване с 5 млрд. евро на фонда, който компенсира държавите-членки, предоставящи военни средства. Последното плащане от Европейския механизъм за подкрепа на мира, наричан още и фонд, е от май, като Унгария блокира средствата от осмия транш от 500 млн. евро.
Въпреки увеличения оптимизъм, усилията на България и Румъния да получат одобрение за влизането си в Шенген през началото на декември срещнаха отказ от вътрешните министри на ЕС. С по-малко от 10 дни преди коледната ваканция, шансовете за “коледно чудо” изглеждат трудно предвидими.
Въпреки това, срещата в Брюксел предоставя нова възможност за неформални разговори относно отстраняване на възраженията срещу българската кандидатура. Нидерландският премиер Марк Рюте, който изглежда ще остане на власт още дълго време след предсрочните избори на 22 ноември, може да бъде ключов играч в този процес.
Също така, се очаква да има разговори с австрийския канцлер Карл Нехамер и председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен относно новите условия, предложени от Виена, за оттегляне на ветото срещу България и Румъния.
Въпреки че този път не се очаква вземане на решение относно Шенген, много неща могат да се разяснят и уточнят, а съдбата на кандидатурите може да бъде повлияна от добро стечение на обстоятелствата и благоприятни обстоятелства.
Вашият коментар