Парламентарната правна комисия одобри промени в изборните правила, с които се въвежда лимит на броя избирателни секции извън Европейския съюз, но не подкрепи предложението за пълно контролно преброяване на разписките от машинното гласуване. Решенията бяха взети на извънредно заседание, съобщава novini.bg.
С приетия на комисия законопроект на Възраждане се предвижда в държави извън ЕС да могат да бъдат откривани до 20 секции за гласуване, извън тези в дипломатическите и консулските мисии. В подкрепа на идеята депутатът Петър Петров посочи данни от последните парламентарни избори, според които в Канада са гласували около 2700 души в общо 15 секции, включително дипломатическите. По думите му целта на предложението е да се ограничи контролираният и зависим вот, който според него представлява сериозен риск за изборния процес. Той добави, че всяка година хиляди граждани от Турция получават българско гражданство и право на глас.
По време на заседанието представители на Продължаваме промяната – Демократична България, МЕЧ и АПС се обявиха против ограничаването на избирателните права, а „Величие“ нямаше свой представител в комисията. От ГЕРБ, Има такъв народ, БСП и ДПС – НН не бяха направени изказвания. Гласуването приключи с 10 гласа „за“, 6 „против“ и един „въздържал се“.
Комисията отхвърли и предложението на Продължаваме промяната – Демократична България за възстановяване на пълната функционалност на машините за гласуване. Проектът предвиждаше връщане на машинния протокол, автоматично отчитане на резултатите и задължително 100-процентно контролно преброяване на разписките. Според Надежда Йорданова това би облекчило значително работата на секционните комисии и би повишило прозрачността на процеса. Идеята обаче не събра мнозинство и беше отхвърлена с 8 гласа „против“ срещу 6 „за“, при въздържали се представители на БСП и МЕЧ.
Разглеждането на измененията съвпадна с активни политически консултации, водени от вицепрезидента Илияна Йотова във връзка с търсенето на кандидат за служебен министър-председател. Темата за промени в Изборния кодекс отново излезе на дневен ред след падането на кабинета „Желязков“, като през последната година бяха внесени общо пет различни законопроекта. Част от тях предвиждаха въвеждане на нов тип машини за гласуване, но липсата на стабилен кворум на няколко пленарни заседания осуети окончателното им приемане.
Вашият коментар