Най-големите рискове пред българската икономика в момента са политическите. Това е особено валидно в контекста на основните приоритети на страната: влизане в еврозоната и изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Според проф. Ганчо Ганчев, икономист, интервюиран от Блумбърг България, България има нужда от правителство с ясна икономическа стратегия за модернизиране и динамизиране на икономиката.
Евентуално правителство на малцинството би могло да бъде устойчиво за 1-2 години, в зависимост от конфигурацията. Ако през този период България успее да влезе в еврозоната, това би било добре за страната, смята Ганчев.
Макроикономическите данни показват известен спад в промишлеността, въпреки че не засяга всички отрасли. По-тревожни са показателите за спад на вноса и износа, тъй като импортът носи приходи в бюджета чрез ДДС и акцизи. От друга страна, фискалният отчет не показва притеснителни данни, като приходите и разходите вървят по план.
Проф. Ганчев обясни, че България е твърде зависима от косвеното облагане под формата на ДДС и акциз, което е с 10 до 15 процентни пункта по-високо от нормалното. Единственият начин да се наруши тази зависимост е чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане, което може да бъде приложено паралелно с намаляване на косвения данък.
Ръстът на икономиката се очаква да бъде по-нисък от заложения в бюджета, но до края на годината тази тенденция може да се обърне, особено ако станем свидетели на лихвени понижения от страна на ЕЦБ, които да породят оживление.
“Рисковете са много големи, особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и НПВУ. Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента. Ние нямаме извънредни икономически рискове.”
Проф. Ганчев отбеляза, че през последните години се оформя конкурентен частен сектор в България, но Валутният борд, чрез големите минимални задължителни банкови резерви, пречи на инвестициите. Минималните задължителни резерви са около 12 пъти по-големи от тези в еврозоната, което означава, че този ресурс е „замразен“ в банките, носейки и по-високи лихви със себе си.
Високотехнологичният сектор в България има потенциал за растеж на икономиката, дори и без помощта на държавата. Проблем обаче е недостигът на работна сила, за което проф. Ганчев смята, че може да се намери решение чрез повишение на минималната работна заплата.
Този ход би създал две стратегически ползи за България: привличане на чуждестранни работници и българи, работещи в чужбина, както и повишаване на продуктивността чрез увеличаване на ценността на работното място.
“Ако правителството има някаква стратегия, тя би трябвало да се изрази в това – бързо да влезем в еврозоната и да продължим с политиката на повишаване на работната заплата. Имаме нужда от правителство с ясна икономическа стратегия за модернизиране на страната,” заключи проф. Ганчо Ганчев.
Вашият коментар