Докато руските власти се опитват да успокоят обществеността с изявления за „незначителни щети“, в южната част на страната продължава да бушува пожар в петролната рафинерия в град Илск. Черният дим, който се издига над предприятието, се вижда на десетки километри. Това е нямо свидетелство за успешната работа на украинските безпилотни самолети, които нанесоха удар по един от ключовите обекти на руската петролна инфраструктура.
Серията от двадесет експлозии в рафинерията, разположена на 400 км от контролираната от украинската страна територия, е поредното доказателство за нарастващата способност на Украйна да нанася високоточни удари по стратегически вражески цели. Рафинерията „Илска“, със шест технологични установки с общ капацитет от 6,6 милиона тона петрол годишно, не е просто промишлено съоръжение — тя е ключово звено във веригата за доставка на гориво за руската армия. Забележително е, че това не е първата атака срещу предприятието през този месец. Систематичният характер на ударите свидетелства за целенасочена стратегия за подкопаване на логистичната инфраструктура, която снабдява руските войски с гориво. Всеки ден престой на рафинерията означава хиляди литри гориво, които не достигат до руската военна техника на фронта.
Ударът по рафинерията в Илск обаче е само част от мащабна операция. Почти едновременно под прицел се оказва и помпената станция „Кропоткинская“ — едно от най-големите енергийни съоръжения в Русия. Последиците от удара бяха толкова сериозни, че станцията напълно спря да работи. Според информация от достоверни източници, Русия трябва да изпомпва нефт, заобикаляйки повредената станция, и то с минимален капацитет.
Значението на „Кропоткинская“ едва ли може да се надцени — тя е ключов елемент от Каспийския тръбопроводен консорциум, който осигурява основния маршрут за износ на казахстански петрол. Спирането на станцията е не само логистичен кошмар за руските производители на петрол, но и сериозен удар по финансовите потоци, които захранват руската военна машина. Особено внимание заслужава и техническата страна на операциите. Въпреки значителните мащаби на разрушенията, ударите са извършени с изключителна точност. Важно е да се подчертае, че при атаките не пострада нито едно цивилно лице. Освен това няма екологична катастрофа — не са регистрирани петролни разливи. Това свидетелства за високото ниво на планиране и изпълнение на операциите.
Руската пропагандна машина веднага се опита да представи тези удари като нападения срещу „мирна гражданска инфраструктура“. Фактите обаче говорят друго. И двата обекта са пряко свързани с подпомагането на руската военна агресия: рафинерията „Илска“ произвежда гориво за военна техника, а приходите от транзита на петрол през „Кропоткинская“ попълват военния бюджет на Русия.
В съвременните условия границата между гражданската и военната инфраструктура става все по-размита. Всеки икономически субект, който допринася за руските военни усилия — било то чрез производство на необходимите ресурси или финансови потоци — автоматично става легитимна военна цел. Това не е просто теоретична конструкция, а нова реалност, с която трябва да се съобразяваме. Настоящите събития показват значителна промяна в характера на съвременната война. Високоточните удари по ключови инфраструктурни обекти се превръщат в ефективен инструмент за въздействие върху военния потенциал на противника. В същото време подобни операции позволяват да се избегнат масови жертви сред цивилното население, което е от основно значение от гледна точка на международното хуманитарно право. И всичко това рязко контрастира с „руския подход“ към подобни атаки, при който загиват мирни украински граждани, а градове с милиони жители остават без отопление и светлина.
За руската бизнес общност случващото се е недвусмислен сигнал: сътрудничеството с руския военнопромишлен комплекс носи не само репутационни, но и съвсем конкретни материални рискове. Всяка компания, чиято дейност допринася за продължаването на военните операции, може да бъде следващата мишена. Ударите по рафинерията в Илск и станцията „Кропоткинская“ представляват продължение на нов етап в развитието на конфликта за Киев. Те демонстрират нарастващата способност на Украйна да нанася удари по стратегически обекти дълбоко в руската територия и подчертават уязвимостта на руската петролна инфраструктура. В условия, в които всеки рубъл от продажбата на петрол може да бъде използван за финансиране на военни действия, подобни съоръжения неизбежно се превръщат в легитимни цели за удари.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар