Периодът на пандемията от COVID-19 е оставил трайни следи върху мозъка на хората – дори на тези, които не са се заразили с вируса. Това сочи ново изследване, публикувано в списание Nature Communications и цитирано от NBC News.
Анализът, извършен от учени във Великобритания, е базиран на образни данни от инициативата UK Biobank – дългосрочен проект, който събира здравна информация от стотици хиляди доброволци. В рамките на проучването са разгледани мозъчни сканирания на участници, направени в периода 2021–2022 г., и сравнени с данни отпреди пандемията.
Резултатите показват, че дори без прекаран COVID-19, се наблюдават белези на ускорено мозъчно стареене – включително свиване на сивото вещество. При хора, преболедували вируса, са отчетени и когнитивни нарушения, като забавено мислене и затруднения в адаптивността.
„Ефектът на стареене бе най-изразен при мъже и хора от по-социално уязвими среди“, посочва д-р Али Реза Мохамади Нежад от Университета в Нотингам, който ръководи изследването. По думите му, това е доказателство, че мозъчното здраве се влияе не само от биологични фактори, но и от социалната и емоционалната среда.
Според оценката на екипа, мозъкът на средностатистическия участник е „остарял“ с приблизително 5,5 месеца заради пандемичния период. Разликата между половете е сравнително малка, но мъжете като цяло показват по-голяма чувствителност към тези промени.
Свиването на сивото вещество обикновено се случва с напредване на възрастта, но преждевременната му загуба се свързва с повишен риск от проблеми с паметта, вниманието и вземането на решения. Засега обаче няма категорични доказателства дали тези промени са постоянни.
Причините за наблюдаваните ефекти не са напълно изяснени, но изследователите подозират, че социалната изолация, повишеният стрес, липсата на физическа активност и промените в ежедневния ритъм са изиграли важна роля.
Подобни резултати са отчетени и в изследване от Университета във Вашингтон през 2024 г., което показва, че при момчета в тийнейджърска възраст мозъкът е остарял с над година, а при момичетата – с повече от четири.
Изследователите използват данни от над 15 000 здрави участници, за да създадат модел на нормалното мозъчно остаряване, и го сравняват с данните след 2020 г. Това позволява ясно да се проследи отклонението, настъпило през пандемичните години.
Вашият коментар