На 8 декември 1949 г., рано сутринта, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище отиват в местността Мерул, за да копаят глина. Докато работят, те откриват необичайни блестящи предмети, които се оказват изящно изработени златни съдове, останали скрити повече от две хилядолетия. Тези находки веднага привличат вниманието на властите и специалистите, които установяват, че пред тях стои уникално тракийско съкровище.
Съкровището включва девет златни предмета с общо тегло над 6 килограма, сред които ритони, амфори и фиали, украсени с митологични сцени, богове, животни и човешки фигури. Високото майсторство на тези изделия свидетелства за уменията на тракийските златари от IV–III век пр. Хр. и за значимостта на техния собственик.
Научната експертиза показва, че съкровището вероятно е принадлежало на тракийски владетел от Одриското царство. Изображенията върху ритоните, включително Херакъл, Горгона Медуза, Дионис и амазонки, предоставят важна информация за религиозните вярвания и художествените традиции на древните траки.
Откритието предизвиква сензация в страната и света, превръщайки Панагюрското златно съкровище в символ на тракийската култура и едно от най-ценните археологически богатства на българските земи. Днес то е част от колекцията на Националния исторически музей и се съхранява при специални условия, като периодично се излага в страната и чужбина при засилени мерки за сигурност.
Вашият коментар