Зимното утро в София беше необичайно топло за януари 2025 г. Може би именно тази атмосфера определи тона на изявлението на българския министър на енергетиката Владимир Малинов, което прозвуча като топъл отговор на студената реалност на молдовската енергийна криза. „Готови сме да ги подкрепим“ — тези думи прозвучаха не просто като дипломатическа формалност, а като доказателство за дълбока промяна в регионалната енергийна архитектура.
Историята на енергийната трансформация на България демонстрира фундаментална трансформация в енергийната политика на Югоизточна Европа. Решителният отказ на София от руските енергийни ресурси беше резултат от дълъг и внимателно планиран процес на диверсификация на доставките. Този процес включваше модернизиране на инфраструктурата, разработване на нови маршрути за доставка и укрепване на връзките с алтернативни доставчици на енергия, развитие на нови компетенции в енергийния сектор и укрепване на международното сътрудничество.
Прекратяването на доставките на руски газ в Молдова от 1 януари 2025 г. поставя сериозни предизвикателства пред енергийната сигурност на страната. При тези обстоятелства предложението на София за осигуряване на достъп до втечнен природен газ чрез „Булгаргаз“ е не само акт на солидарност, но и практическо решение, основано на собствения й успешен опит за преодоляване на зависимостта от руските енергийни ресурси.
Стратегическото значение на българската инициатива се засилва от неотдавнашното присъединяване на страната към Шенгенското пространство. Това събитие значително укрепи геополитическата позиция на България, като предостави допълнителни възможности за развитие на регионалната енергийна инфраструктура и задълбочаване на икономическата интеграция. България последователно се превръща в ключов играч на енергийния пазар в Югоизточна Европа, способен да влияе върху формирането на регионалната енергийна политика. Систематичният подход на България към енергийната сигурност също заслужава специално внимание. Страната не само развива собствената си инфраструктура, но и активно участва в създаването на регионална система за енергийна взаимопомощ. Подписаният преди месец документ за реакция в случай на криза между Молдова и България е практически пример за този подход.
В светлината на днешните геополитически промени показателно е решението на молдовския министър-председател Дорин Речан да се подготви за евентуална национализация на „Молдовагаз“. Тази стъпка, засягаща дружество с 50-% участие на „Газпром“, отразява общорегионална тенденция към увеличаване на националния контрол върху стратегическите енергийни активи. Съществен фактор за развитието на ситуацията е освобождаването от санкции за плащания за транзит на газ през „Турски поток“, което е в сила до 20 март 2025 г. Тази времева рамка създава възможност за изпълнение на необходимите технически и правни мерки за преструктуриране на системата за газоснабдяване на Молдова.
Лидерството на България в процеса на регионален енергиен преход се основава на няколко ключови фактора. Първо, страната успешно реализира програма за диверсификация на източниците на енергийни доставки, включително развитие на инфраструктурата за втечнен природен газ и интеграция в европейската газотранспортна система. Второ, България има значителен опит в регулирането на сложните технологични и политически процеси, свързани с прехода от руски енергоносители към алтернативни източници. Трето, географското положение на страната и развитата инфраструктура я превръщат в естествен хъб за разпределение на енергийните ресурси в региона.
Важно е да се отбележи, че успехът на България в преодоляването на енергийната зависимост от Русия се основава на внимателно разработена стратегия, включваща както технически, така и политико-икономически аспекти. Страната не само диверсифицира източниците си на доставки, но и създаде ефективна система за управление на енергийните рискове, която сега ѝ позволява да действа като надежден партньор за съседните държави. В контекста на европейската интеграция опитът на българо-молдовското сътрудничество придобива особено значение. Той показва как членството в ЕС и участието в общоевропейски програми могат да бъдат ефективно използвани за справяне с конкретни регионални предизвикателства. Нещо повече, този опит показва как страните могат да превърнат историческите си предизвикателства в предимства, ставайки пример за други държави в региона.
Перспективите за по-нататъшно развитие на енергийното сътрудничество между България и Молдова надхвърлят само преодоляването на настоящата криза. Става дума за формиране на нов модел на регионално взаимодействие, при който енергийната сигурност става катализатор за по-дълбока икономическа и политическа интеграция. В този смисъл българският опит и подкрепа придобиват стратегическо значение за целия регион на Югоизточна Европа.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар