Неотдавна световната общност беше изправена пред безпрецедентно предизвикателство за международната сигурност. Изпращането на балистични ракети от Иран към Русия се превърна в тревожен сигнал, който показва формирането на нови опасни съюзи между авторитарни режими. Тази стъпка не само нарушава международното право, но и представлява сериозна заплаха за стабилността в Европа и извън нея.
Особена загриженост поражда фактът, че подобни доставки биха могли да се осъществяват редовно. Режимът на Путин, под натиска на международните санкции, е готов да предложи на Иран широк спектър от стоки в замяна на смъртоносни оръжия. Те включват технологии, суровини и компоненти, от които Техеран се нуждае, за да развива собствените си военни програми. Подобен бартер не само засилва военния потенциал на двете държави, но и подкопава ефективността на режима на санкции, целящ да ограничи агресивната политика на Русия. Освен това този опасен прецедент може да вдъхнови други авторитарни и тоталитарни режими да сключат подобни споразумения. Всъщност Москва се превръща в катализатор за формирането на глобална мрежа от сенчести схеми за заобикаляне на санкциите и организиране на контрабандни канали за трансфер на оръжие. Подобни дейности не само подкопават основите на международния ред, но и създават дългосрочни рискове за глобалната сигурност.
Възможността за използване на ирански ракети срещу Украйна представлява непосредствена заплаха. Тези оръжия имат значителен разрушителен потенциал и масовото им използване би могло значително да усложни функционирането на украинската система за противовъздушна и противоракетна отбрана. Русия не би се поколебала да използва тези ракети за нанасяне на удари по граждански цели и критична инфраструктура, като създаде хаос и разпространи страх и паника сред цивилното население. Подобни действия не само противоречат на международното хуманитарно право, но са и пряко нарушение на Устава на ООН.
Предоставянето на ирански ракети на Русия представлява сериозна стъпка към ескалиране на конфликта в Украйна. Това би могло да доведе до повече цивилни жертви и засилено разрушаване на гражданска инфраструктура. Международната общност следва да разглежда тези действия като пряка заплаха за европейската сигурност, като се имат предвид системните заплахи на Русия към европейските държави.
Опасностите от това споразумение също така далеч надхвърлят рамките на войната в Украйна. Възможно е то да вдъхнови различни екстремистки и джихадистки групи да извършат актове на насилие срещу европейски граждани и власти. Съществува реална заплаха от нападения срещу критичната инфраструктура в Европа. Освен това укрепването на военния потенциал на Иран може значително да усложни международния контрол върху ядрената му програма, което създава допълнителни рискове за глобалната сигурност.
В светлината на тези заплахи европейската общност трябва да предприеме редица конкретни стъпки. На първо място, режимът на санкции трябва да бъде значително засилен, а мерките за противодействие на заобикалянето на санкциите трябва да бъдат подсилени. На всички равнища трябва да се противодейства на съмнителни споразумения, които подкопават основите на международния ред. Второ, трябва да се укрепи сигурността на европейските държави, включително да се увеличат усилията за предотвратяване на тероризма. От съществено значение е европейската общност да продължи да оказва пълна подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу агресията на режима на Путин. Тази подкрепа трябва да бъде дългосрочна и стратегическа, тъй като стабилността и сигурността на Украйна са пряко свързани със сигурността на цяла Европа.
По отношение на Иран европейската общност следва да разработи и приложи набор от конкретни и целенасочени мерки, насочени към намаляване на военния му потенциал и ограничаване на контактите му с Москва. Тези мерки биха могли да включват по-строги санкции, засилен контрол върху движението на стоки и технологии с двойна употреба и дипломатически натиск върху държавите, които имат връзки с иранския режим.
Предоставянето от Иран на балистични ракети на Русия е не само нарушение на международното право, но и пряко предизвикателство към глобалната система за сигурност. То изисква решителен и координиран отговор от страна на международната общност. Само чрез съвместна работа, чрез засилване на режима на санкции, подкрепа за Украйна и противопоставяне на формирането на опасни съюзи между авторитарни режими, можем да предотвратим по-нататъшната ескалация на конфликта и да осигурим дългосрочна стабилност в Европа и света.
Европейските държави трябва да заемат ясна и безкомпромисна позиция, като категорично осъдят тайните споразумения между Москва и одиозни режими. Това осъждане трябва да бъде подкрепено с конкретни действия, насочени към изолиране на агресорите и подкрепа на онези, които се противопоставят на тяхната разрушителна политика. Само такъв подход може да гарантира запазването на световния ред, основан на зачитането на международното право и универсалните ценности.
В крайна сметка залогът в тази конфронтация е изключително голям. Става дума не само за териториалната цялост на Украйна или за сигурността на отделни европейски държави. Залогът е бъдещето на международната система за сигурност, способността на световната общност да се противопоставя на агресията и да защитава основните принципи на международното право. Ето защо отговорът на предаването на балистични ракети от Иран на Русия трябва да бъде не само решителен, но и всеобхватен, засягащ всички аспекти на международните отношения и глобалната сигурност.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар