Само допреди няколко години Португалия, Италия, Испания и най-вече Гърция бяха сред основните предизвикателства за стабилността на Европейския съюз и еврозоната. Днес обаче ситуацията е коренно различна. “Южните държави могат да допринесат за преодоляването на общите предизвикателства”, заяви наскоро испанският премиер Педро Санчес по време на Световния икономически форум в Давос. Той подчерта значението на увеличеното производство на чиста енергия като мярка срещу енергийната криза, която се задълбочи след началото на войната в Украйна. Санчес изрази увереност, че Испания, залагайки на слънчевата енергия, има потенциала да се превърне в една от най-динамичните икономики в света, съобщава Deutsche Welle.
Въпреки че някои южноевропейски държави бележат икономически ръст, на общоевропейско ниво перспективите не са толкова оптимистични. Еврозоната е в състояние на стагнация – според Евростат, през последното тримесечие на 2024 г. общият БВП не е отбелязал ръст спрямо предходния период. Летният растеж бе ограничен до едва 0,4%.
Основен фактор за тази тенденция е Германия, чийто БВП се сви с 0,2% в последното тримесечие на 2024 г., а за цялата година икономиката отбеляза спад. „Германия изостава все повече“, коментира икономистът Александър Крюгер.
Докато най-голямата икономика в еврозоната отслабва, някога проблемните южни държави сега демонстрират динамично развитие. Но могат ли те да се превърнат в новия двигател на европейската икономика? Според икономиста Габриел Фелбермайр това е малко вероятно, тъй като тези страни все още не разполагат с достатъчно икономическа мощ. Той отбелязва, че Германия и Франция генерират над половината от БВП на еврозоната, а към този индустриален „северен блок“ се причисляват също Австрия, Словения, Словакия и Нидерландия. Дори държави извън еврозоната като Чехия и Полша усещат последиците от икономическите проблеми в ЕС, подчертава експертът.
Защо южните икономики изглеждат по-устойчиви, докато Германия губи позиции? Според Ханс-Вернер Зин, бивш директор на мюнхенския Институт Ifo, отговорът се крие както в политическите решения, така и във външни фактори.
„Германия понесе тежък удар от енергийната криза, породена както от войната, така и от създадения от самата страна енергиен недостиг“, посочва Зин. Той отправя критика към политиките, насочени към бързо преминаване към възобновяеми източници, отбелязвайки, че химическата индустрия и автомобилостроенето са силно засегнати.
Фелбермайр добавя, че южните икономики се опират основно на туризъм и селско стопанство. Завишените енергийни разходи, търговските конфликти и процесът на декарбонизация имат по-малко въздействие върху тези сектори в сравнение с индустриалния Север. Освен това, още от 2010 г. инфлацията в южните държави е по-ниска, което е подобрило тяхната конкурентоспособност.
Перспективите за бързо възстановяване не изглеждат обнадеждаващи. Йорг Кремер, икономист от „Комерцбанк“, предупреждава, че Германия е изправена пред дълбока структурна криза, утежнена от евентуалното завръщане на Доналд Тръмп и неговите протекционистки търговски политики.
Според Себастиан Дулиен, директор на Института за макроикономически изследвания, негативното влияние върху германския износ се дължи както на политиката на Китай, така и на високите лихвени проценти на Европейската централна банка.
Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек призна в Давос, че кризата не е временна, а структурна, и подчерта необходимостта от реформа на индустриалния модел на страната.
Европейската комисия прогнозира скромно възстановяване в еврозоната с очакван икономически растеж от 1,3% през 2025 г. ЕЦБ вероятно ще започне понижаване на лихвените проценти, за да стимулира икономическата активност.
Фелбермайр отбелязва, че икономическите цикли между Северна и Южна Европа винаги са съществували – индустриализираният Север доминира в определени периоди, докато в други Южните икономики бележат ръст благодарение на сектора на услугите. „Ключът е Северът да продължи с реформите, които ще подобрят конкурентоспособността му, а Югът да не спира своето развитие. Възстановяването на вътрешния пазар също е от решаващо значение за балансирането на различните региони“, заключава икономистът.
Вашият коментар