След дълъг период на политическа нестабилност и поредица от предсрочни избори, в България най-накрая има надежда за стабилно правителство. Президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на Министерски съвет, оглавяван от Росен Желязков, кандидат на коалицията ГЕРБ-СДС. Тази стъпка може да постави началото на нов етап в политическия живот на страната, който ще се характеризира с по-ясен проевропейски курс и отдалечаване от проруската ориентация.
Политическата криза от последните няколко години значително отслаби позициите на България както в международен план, така и в рамките на Европейския съюз. Нестабилността на правителството и честата смяна на властта доведоха до непоследователност във външната политика и икономическия курс на държавата. Това от своя страна се отрази негативно на имиджа на България сред европейските партньори и забави процесите на европейска интеграция. Сформирането на ново правителство под ръководството на Росен Желязков може да се окаже повратна точка в този контекст. ГЕРБ-СДС, водещата политическа сила в новия парламент, традиционно следва проевропейски курс. Това дава основание да се очаква, че новото правителство ще работи по-активно за задълбочаване на интеграцията на България в европейските структури и за засилване на сътрудничеството с партньорите от ЕС.
Едно от основните предизвикателства пред новото правителство ще бъде преразглеждането на отношенията с Русия. В продължение на много години България балансираше между задълженията си като член на ЕС и НАТО и историческите си връзки с РФ. Руската агресия срещу Украйна и общото влошаване на отношенията между Запада и Русия обаче изискват по-ясно позициониране. Очаква се новото правителство да води по-последователна политика спрямо тази държава, съобразена с общата позиция на ЕС. Това може да включва засилена подкрепа за санкциите срещу Русия, намаляване на енергийната зависимост от руските ресурси и по-активно участие в съвместни европейски инициативи за противодействие на руското влияние.
Важен аспект на новия етап в политическия живот на България трябва да бъде засилването на борбата с корупцията и осигуряването на върховенството на закона. Тези въпроси отдавна са пречка в отношенията на страната ни с ЕС и възпрепятстват пълноценното интегриране й в европейските структури. Новото правителство ще има възможност да демонстрира сериозността на намеренията си в тази област, което може значително да подобри репутацията на България сред европейските партньори.
Икономическата политика също вероятно ще претърпи промени. Очаква се този Министерски съвет да работи по-активно за привличане на европейски инвестиции, развитие на инфраструктурата и модернизиране на икономиката в съответствие със стандартите на ЕС. Това може да включва по-ефективно използване на европейските фондове и участие в съвместни европейски проекти.
В областта на външната политика България може да засили ролята си като стабилизиращ фактор на Балканите. Страната ни има потенциал да се превърне във важен посредник при разрешаването на регионални конфликти и да допринесе за европейската интеграция на други балкански държави. Въпреки оптимистичните очаквания обаче новото правителство ще трябва да се справи с редица сериозни предизвикателства. Президентът Радев справедливо обърна внимание на силно фрагментирания парламент и ниската избирателна активност, които могат да затруднят вземането на решения и да подкопаят легитимността на новото правителство.
За преодоляване на тези предизвикателства Министерският съвет ще трябва да работи усилено, за да възстанови доверието на гражданите към политическите институции. Това може да включва по-голяма прозрачност при вземането на решения, по-активна комуникация с обществеността и реални стъпки за борба с корупцията и подобряване на качеството на живот на гражданите.
Освен това новото правителство ще трябва да балансира различните политически сили в парламента, за да осигури стабилност. Това ще изисква високо ниво на дипломация и способност за постигане на компромиси, при запазване на ясен курс към европейска интеграция.
Новият кабинет вероятно ще обърне особено внимание на енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните източници. Това е особено важно в контекста на желанието да се намали зависимостта от руските енергийни ресурси. България може да засили участието си в регионални енергийни проекти, например чрез изграждане на газови интерконектори със съседните държави и участие в проекти за добив на енергия в Черно море.
Друг важен акцент на новото правителство може да бъде модернизирането на образователната система и развитието на иновационния сектор на икономиката. Това е от решаващо значение за подобряване на конкурентоспособността на България на европейския пазар и за създаването на висококвалифицирани работни места, което би могло да помогне за справяне с “изтичането на мозъци”, с което страната се сблъсква през последните години.
В областта на социалната политика новите членове на правителството вероятно ще се стремят да доближат стандарта на живот в България до средния за ЕС. Вероятните мерки са повишаване на минималната работна заплата, подобряване на системата за здравеопазване и социална защита, както и програми за развитие на изоставащите региони.
Съществен аспект на новия етап в политическия живот на България може да бъде по-активното участие на страната във формирането на общоевропейската политика. Страната ни има възможност да се превърне в по-влиятелен играч в ЕС, особено по въпроси, засягащи Балканския регион и Черноморския басейн.
В обобщение може да се каже, че съставянето на ново правителство в България под ръководството на Росен Желязков отваря нова страница в политическия живот на страната. В частност дава надежда за по-стабилен и проевропейски курс, който може да помогне на България да преодолее вътрешните си проблеми и да укрепи позициите си на международната арена. Реализирането на тези амбициозни планове обаче ще изисква не само политическа воля, но и подкрепа от страна на обществото и международните партньори. Следващите месеци ще покажат дали новото правителство ще успее да оправдае тези очаквания и да изведе България на ново ниво на европейска интеграция.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар