Настоящият служебен премиер Димитър Главчев може вече да не фигурира в списъка с възможни кандидати за следващ служебен министър-председател, както показа проверка на Mediapool. Основната причина за това са измененията в Конституцията и Законът за Сметната палата, приети в края на миналата година.
Проф. Екатерина Михайлова от Нов български университет и докторът по конституционно право Симона Велева от СУ споделиха пред Mediapool, че ако президентът реши да назначи Главчев отново, има вероятност той вече да не отговаря на изискванията за служебен премиер.
Ако Главчев бъде изключен от списъка, възможните кандидати могат да бъдат сведени до председателя на Народното събрание Рая Назарян и заместник-председателя на Сметната палата Тошко Тодоров, като последният е изразил категоричен отказ да заеме поста на служебен премиер.
Проблемът със Сметната палата се явява ключов за Главчев. Ако президентът го избере за служебен премиер, той трябва да бъде председател на Сметната палата. Но тъй като Главчев в момента изпълнява и функциите на външен министър, неговото връщане на предишния пост може да създаде конфликт на интереси. Този проблем трябва да бъде разрешен от антикорупционната комисия, ако бъде подаден сигнал срещу него, а Главчев сам трябва да поиска освобождаването си от длъжността поради несъвместимост.
Дори ако несъвместимостта на Главчев не бъде официално установена, тя остава значителен политически проблем, който може да възпрепятства назначаването му за служебен премиер.
Симона Велева отбелязва, че връщането на Главчев в Сметната палата не е единственият проблем. Законът за Сметната палата изисква прекъсване на правомощията на председателя или неговите заместници за периода на назначението им, след което те продължават мандата си. Конституцията също така предвижда, че правителството остава на власт, докато не бъде сформирано ново правителство, както се е случвало и в миналото при последователни служебни правителства с един и същи премиер.
Пламен Киров, бивш конституционен съдия, предложи, че няма нужда президентът да издава нов указ за назначаване на ново служебно правителство, а само да насрочи избори. Въпреки това, тази теза изглежда противоречи на конституционната норма в чл.99, според която президентът трябва да назначи служебно правителство, ако не бъде сформирано редовно такова.
Възникналото противоречие около назначаването на Главчев може да бъде разрешено чрез промяна в Закона за Сметната палата, но това би довело до нови проблеми, свързани с процедурата по избор на служебен премиер.
Вашият коментар