Правителството одобри заем от 45 млн. лв. за държавното предприятие „Напоителни системи“ чрез Министерството на земеделието, с цел финансиране на проекти за рехабилитация на напоителната инфраструктура. Проектите обхващат 24 хидромелиоративни съоръжения, основно канали, на обща стойност 106 млн. лв., и са част от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Въпреки че тези проекти бяха одобрени за финансиране по време на предходната програма, тяхното изпълнение започна едва тази година. През 2022 г. проектите бяха временно спрени от тогавашния министър на земеделието Иван Иванов поради открити нарушения, но впоследствие бяха възобновени с нови договори.
Заемът ще бъде използван за осигуряване на оборотни средства, необходими за реализацията на проектите. От 1 септември до края на 2024 г. ще бъдат предоставени 20 млн. лв., а останалите 25 млн. лв. ще се отпуснат през първата половина на 2025 г. Земеделското министерство уточни, че заемът ще бъде изплащан на вноски, съгласно изготвен погасителен план.
Проектите на „Напоителни системи“ са насочени към рехабилитация на съществуващата инфраструктура, без да обхващат възстановяване на унищожените в миналото поливни площи и съоръжения. През последните години компанията е обект на множество проверки и скандали, свързани с управлението и изпълнението на проекти.
В миналото „Напоителни системи“ предизвика недоволство сред земеделските производители, след като драстично повиши цените на водата за напояване с 200%. Това доведе до необходимостта от държавна намеса и компенсации за фермерите. През 2021 г., по време на изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост, земеделски съюзи настояха „Напоителни системи“ да бъдат изключени от плана, поради съмнения за неправомерно използване на средства.
Служебният министър на земеделието Георги Тахов наскоро обяви амбициозен план за разширяване на поливните площи, обслужвани от „Напоителни системи“, от сегашните 400 хил. дка до 1,5 млн. дка, с крайна цел те да достигнат 8,5 млн. дка. Въпреки това, климатолози и еколози предупреждават, че земеделските производители трябва да се адаптират към промените в климата, като се насочат към отглеждане на сухолюбиви култури, вместо да разчитат изцяло на държавата за осигуряване на вода.
Вашият коментар