На 1 септември православната църква отбелязва началото на новата църковна година със Симеоновден. Този ден е свързан с преподобния Симеон Стълпник, който е роден през 357 г. в Мала Азия и е известен със своята смиреност и благочестие. Той построява каменна кула, където живее в тясна килия на върха ѝ, заради което получава името “Стълпник”. Умира на 103-годишна възраст.
В българската народна традиция Симеоновден е известен още като “Симеон орач”, “Симеон сърп”, “Симеон брульо” и “Летен полазник”. Денят е свързан с началото на есенната оран и сеитба, което го прави важен момент в селскостопанския календар. Според обичаите, на този ден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Също така не се готви, не се пере и не се простира. Народните вярвания гласят, че ако първият посетител на дома е добър човек, реколтата ще бъде плодородна.
Сутринта жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които ритуално захранват воловете и биволите, използвани за оран. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на животните. На някои места в България се коли петел за курбан на свети Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар за сполука в работата. След изораването на първата бразда, обредната пита се разчупва на четири части: едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника, Мончо.
Вашият коментар