Във вторник, 16 април, Конституционният съд на Молдова одобри провеждането на референдум за присъединяване към Европейския съюз. След това парламентът на страната определи датата на провеждане на плебисцита. Той ще се проведе едновременно с президентските избори на 20 октомври.
“Конституционният съд реши — референдумът за присъединяване към ЕС е конституционен”, написа президентът Майа Санду във Facebook на 16 април. Държавният глава също така призова всички да се обединят. “Нуждаем се от единство, от участието на всяка партия, обществена организация, всеки гражданин, за да можем заедно да гарантираме мира и благополучието на молдовците”, добави Санду. Говорителят на парламента Игор Гросу потвърди, че президентските избори и референдумът ще се проведат в един и същи ден. “След повече от 30 години настъпи моментът ние, гражданите, да кажем на целия свят, че сме европейци и искаме да бъдем част от европейското семейство. Референдумът за присъединяването на Молдова към ЕС ще определи нашето настояще и бъдеще през следващите десетилетия. Хайде да превърнем 2024 г. в историческа година за Молдова!” призова той.
На 16 април Конституционният съд на Молдова публикува положително становище по искането на депутатите от правителствената партия “Действие и солидарност” (PAS) за провеждане на референдум за влизането в ЕС. Гражданите ще трябва да отговорят на въпроса: “Подкрепяте ли присъединяването на Молдова към ЕС?”. Ако мнозинството отговори с “да”, в Конституцията ще бъдат внесени няколко изменения. В преамбюла на Основния закон ще се споменава европейската идентичност и необратимостта на европейския път на развитие на Молдова. В Конституцията ще има и отделен член за “европейската интеграция”. В него ще се посочва, че Молдова се присъединява към договорите на ЕС и към актовете за преразглеждане на учредителните договори на ЕС, които ще имат приоритет пред националните закони.
Съгласно социологическо проучване, проведено през април от компанията WatchDog, 56,5 % от анкетираните са готови да гласуват за присъединяването на Молдова към ЕС на референдума. Срещу присъединяването ще гласуват 25,2 %, 7,3 % се възнамеряват да бойкотират референдума, а други 9,5 % все още не са взели решение за своя избор. Данните от проучването са публикувани в изданието NewsMaker от 16 април.
На 14 декември 2023 г. на среща на върха в Брюксел Европейският съвет подкрепи началото на преговорите за присъединяване на Украйна и Молдова към Европейския съюз. А на 24 декември Мая Санду предложи на парламента да инициира референдум по въпроса за обществената подкрепа за курса на европейска интеграция. В същото време тя обяви, че има намерение да се кандидатира за втори президентски мандат.
Въпреки това вътрешната проруска опозиция в Молдова вече започва да “разклаща” ситуацията в страната. На 18 април група молдовски депутати от разпуснатата партия “Шор” на укриващия се олигарх Илан Шор се обърнаха към ЦИК на Молдова с искане за анулиране на резултатите от местните избори през ноември 2023 г. и насрочване на нов вот. Това съобщи във Facebook един от авторите на жалбата, молдовският депутат Марина Таубер. Тя добави, че в случай, че ЦИК на Молдова откаже да отмени резултатите от местните избори, представителите на групата на “Шор” ще се обърнат към “националните и международните съдове”.
За да попречат на проруските сили да разширят влиянието си в Молдова, четири проевропейски партии, които са в опозиция, решиха да се обединят в блока “Заедно” (“Împreună”). Това са партията “Платформа за достойнство и истина” (DA), “Коалиция за единство и благоденствие” (CUB), социално-политическото движение “Лига на градовете и общините” (LOC) и “Партия на промяната”. “От днес преминаваме към единно наименование. Политическият блок “Заедно” има за цел да гарантира европейския курс на Молдова, да неутрализира политическите рискове, пред които сме изправени, и да обедини обществото”, заяви след срещата лидерът на “Партията на промяната” Стефан Глигор.
Също така представителите на блока обявиха създаването на “Пакт за Европа”. Те ще предложат да подпишат този документ на други молдовски политически сили, гражданското общество, влиятелни хора, за да се обединят всички сили и да се гарантира европейската интеграция на страната, добави Глигор.
Конфронтацията на проруските политически сили в Молдова може да бъде посочена като пример за всяка европейска държава, тъй като след две години на пълномащабна агресия на Руската федерация срещу всички европейски ценности и демокрация, Кишинев “къса” всички връзки с Русия, за да стане най-накрая пълноправна част от новата силна Европа.
Особено този пример подхожда за наследяване в България, където не само опозицията е проруска. Въпреки това през последните две години страната ни много успешно се освобождава от “историческия синдром на дружбата” с Русия и много ефективно преминава изцяло към общите възгледи на Запада по въпроса за противодействието на руската агресия. Това обаче не означава, че трябва да си “затваряме очите” пред факта, че на власт все още са доста противоречиви политици, на които съвременното политическо мнозинство на България не бива да дава шанс за каквито и да било начини за “подобряване” на отношенията с Русия, защото “приятелството” с нея е все едно доброволно да сложиш главата си под бавно спускащата се брадва на палача.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар