Очаква се икономическият растеж на България да се ускори до 2,8% през 2025 г. и да достигне 3% през 2026 г., според средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., публикувана от Министерството на финансите. Основните фактори за това са засиленото външно търсене, увеличаването на износа, по-високата инвестиционна активност в частния сектор и ръстът на публичните капиталовложения, подкрепени от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След приключването на ефекта от Плана обаче, се очаква забавяне на темпа на икономически растеж до 2% в периода 2027-2028 г., както и по-бавен ръст на потреблението и доходите на домакинствата, в синхрон с очакваното забавяне на износа.
Финансовото ведомство прогнозира инфлацията да се свие до 2,4% през 2025 г. и постепенно да намалее до 2% през 2028 г., като основен фактор за това ще бъде спадът на международните цени. Влиянието на енергийните цени се очаква да отслабне към края на прогнозния период.
Бюджетен дефицит в рамките на 3%, но с уговорки
Съгласно планираната финансова рамка, бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) през всяка година от периода 2025-2028 г. трябва да остане под 3% от БВП, като през 2028 г. се очаква той да намалее до 2,2% от БВП.
В същото време обаче дефицитът в сектор „Държавно управление“ може да надхвърли този праг поне в една от годините. Министерството на финансите предвижда дефицитът да бъде 2,9% от БВП през 2025 г., 2,2% през 2026 г., да нарасне до 4,1% през 2027 г. и да спадне до 1,9% през 2028 г. Основната причина за временния ръст са очакваните разходи за военна техника в периода 2025-2028 г., които ще увеличат дефицита в сектора с 0,5 пр.п. от БВП през 2025 г. и с 1,6 пр.п. през 2027 г. Въпреки това прогнозата подчертава, че тези разходи са еднократни и няма да окажат трайно влияние върху финансите. Ако те бъдат изключени, дефицитът на начислена основа би бил 2,4% от БВП за 2025 г. и 2,5% за 2027 г.
Приходите като дял от БВП се очаква да варират между 40% и 41,9%, но с тенденция към понижение. Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, ще се движат в диапазона 44,9%-42,4% от БВП, а ако се изключат разходите по европейските програми и международните договори, те ще бъдат в границите 39,2%-40,0% от БВП, което съответства на изискванията на Закона за публичните финанси.
Динамика на държавния дълг
Според прогнозата държавният дълг ще достигне 87 млрд. лв. през 2028 г., което ще представлява 35,2% от БВП. През 2025 г. дългът ще бъде в размер на 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП), през 2026 г. ще нарасне до 70,5 млрд. лв. (31% от БВП), а през 2027 г. ще достигне 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП).
Въпреки че прогнозите за 2025 г. съвпадат с представеното от служебното правителство бюджетно предложение, има разлика в предвидената динамика на дълга през следващите години. Служебният финансов министър Людмила Петкова предвиждаше дълг от 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г. Разликата между двете прогнози към 2028 г. възлиза на 2,4 пр. п. от БВП, или приблизително 6 млрд. лв.
Вашият коментар