Днес се отбелязва Международният ден на чистия въздух за синьо небе, който се чества от 2020 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г. Целта е да се насърчат действията на международната общност за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб.
В страни като България, където замърсеният въздух и тютюнопушенето в градовете са сериозен проблем, процентът на болните от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и хроничен бронхит достига до 9% от възрастното население, според пулмолога и професор по белодробни болести Коста Костов. Той добавя, че в България от белодробен рак, който може да бъде последица от белодробни заболявания, ежегодно се разболяват не по-малко от 4000 души.
Жителите на урбанизираните райони и градовете с интензивен автомобилен трафик по-често страдат от хронични белодробни болести, включително и ако не са пушачи, подчертава проф. Костов. В замърсените градове тези болести са по-чести и протичат с по-голяма прогресия. Според него, колкото по-чист е въздухът, толкова по-добро е здравето на хората с белодробни проблеми.
Проф. Костов препоръчва на градските жители да посещават места с чист въздух поне два пъти годишно. Черноморието е подходящо заради своя чист и здравословен въздух, като той съветва хората да прекарват там поне 10-15 дни годишно. Природните комплекси също предлагат необходимите условия за поддържане на здравето. Освен това, спортът трябва да се практикува далеч от централните части на градовете.
По думите на проф. Костов, е необходимо да се работи за подобряване на екологията на въздуха и увеличаване на профилактичната му стойност. „Ние сме това, което дишаме, а качеството на въздуха определя нашето здраве“, заявява специалистът.
През 2021 г. мръсният въздух е причинил почти 6% от всички смъртни случаи в България, според данни на Health Effects Institute/State of Global Air, цитирани от Сдружение „Въздух за здраве“. Замърсяването допринася за 21% от смъртните случаи на ХОББ, 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи.
Основните източници на замърсяване в Източна Европа са зависимостта от въглища, остарелите индустриални производства, нерегламентираното горене на отпадъци, прекомерното застрояване и други, уточняват от сдружението. Мерките за намаляване на замърсяването включват по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията, както и по-строг контрол върху горенето на отпадъци. Предлагат се също по-чист транспорт, намаляване на емисиите от битовото отопление и създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища.
Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., очертава пътна карта за постигане на устойчиво развитие и опазване на околната среда.
Вашият коментар