Европейската интеграция на България се намира в исторически момент, като протича на фона на сложни геополитически маневри около руския газ. Докато страната се подготвя за пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство, позиционирайки се като неразделна част от европейската общност, унгарското ръководство продължава да оказва натиск върху София относно транзита на руски газ, което създава определени противоречия в регионалната политика.
Неотдавнашното решение за пълноправно присъединяване на България към Шенгенската зона от 1 януари 2025 г. бележи кулминацията на дългия процес на европейска интеграция на страната. Това решение далеч надхвърля простото улесняване на движението на гражданите — то символизира окончателното признаване на България като пълноправен член на европейската общност. С включването на България и Румъния Шенгенската зона се разширява до впечатляващ мащаб, като обхваща площ от над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души.
Въпреки тези положителни промени, около транзита на руски газ се разгръща сложна игра. След като през ноември 2024 г. САЩ наложиха санкции срещу „Газпромбанк“, възникна сериозен въпрос относно механизмите за заплащане на транзита на руски газ през България. Унгария, която получава около две трети от своя газ от Русия, активно се включи в търсенето на решение на този проблем. Външният министър на Унгария Петер Сиярто обяви, че е било постигнато „юридическо-финансово решение“, подробностите за което все още не са известни.
В тази връзка показателна е срещата между унгарския министър-председател Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин на 11 декември, на която беше обсъдено сътрудничеството в областта на енергетиката. Унгария открито критикува американските санкции срещу „Газпромбанк“, като твърди, че те застрашават енергийната сигурност на страната. Тази позиция на Будапеща създава известно напрежение в отношенията с европейските партньори и Съединените щати.
В същото време България се намира в трудна ситуация. От една страна, държавата демонстрира ясен курс към задълбочаване на европейската интеграция, от друга страна, тя трябва да отчита географското си положение и ролята си на транзитьор на руски газ. Министерството на енергетиката на България обяви, че разглежда „вариант“ с участието на Унгария, който би й позволил да продължи да получава транзитни плащания. Едновременно с това българската страна изрично предупреди за възможността за спиране на транзита, ако не бъде намерено решение за плащане. Особено интересен е контрастът между тези газови маневри и общия вектор на развитие на българското общество. Присъединяването към Шенгенската зона се превръща в символ на окончателен разрив с миналото и пълна интеграция в европейското пространство. Както отбелязва австрийският Kleine Zeitung, това решение е важен сигнал на фона на зачестилите опити на Русия и Китай да разширят влиянието си в региона.
В този смисъл показателна е работата на разследващата група BG Elves, която в сътрудничество с партньори от Румъния, Обединеното кралство и Украйна документира опитите на Кремъл да дестабилизира политическата ситуация на Балканите. Последният им доклад потвърждава, че руското влияние в региона продължава да бъде значим фактор, който изисква постоянно внимание.
Интеграцията на България в Шенгенското пространство неминуемо ще доведе до засилване на мерките срещу руската пропаганда и ще намали възможностите на Москва да влияе върху вътрешнополитическите процеси чрез исторически и културни връзки. Въпреки това газовият въпрос остава сериозен лост за натиск, особено като се има предвид позицията на Унгария, която всъщност действа като проводник на руските интереси по този въпрос.
В светлината на последните събития става очевидно, че България трябва постепенно да намали зависимостта си от сътрудничеството с Унгария в газовата сфера. Настоящата ситуация, при която Будапеща използва позицията си, за да прокарва руски интереси, създава сериозни рискове за енергийната сигурност и европейската интеграция на България. Очевидно е, че унгарската страна преследва свои собствени интереси, които все повече влизат в противоречие с общоевропейския курс. Продължаването на подобно сътрудничество може да доведе до това България да стане заложник на унгарската политика на балансиране между Изтока и Запада, която определено не отговаря на дългосрочните интереси на държавата ни.
Настоящата ситуация илюстрира дилемата, пред която са изправени източноевропейските държави: необходимостта да балансират между икономическите реалности, свързани с транзита на руски газ, и стратегическия курс към европейска интеграция. Изглежда, че България е избрала своя път, като решително върви към по-тясна интеграция с ЕС, но се налага да се съобразява с регионалните енергийни реалности и с натиска на Унгария. При тези обстоятелства постепенното прекратяване на сътрудничеството с Унгария в областта на природния газ става не само желателна, но и необходима стъпка за защита на националните интереси на България и за укрепване на нейните позиции в европейската общност.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар