Първият хеликоптер, който пристигна у нас към края на януари, вече трябваше да бъде в експлоатация като част от въздушната спасителна служба. Обаче се оказа, че един месец е твърде кратък период за получаване на лиценз за извършване на спасителни операции.
От министерството на транспорта обясниха, че това се дължи на забавяне в пристигането на въздушната линейка. Министърът на здравеопазването посочи друга причина: “Има някои допълнителни технически проблеми, които се откриват в хеликоптера, който сега дойде в България. Дребни неща са, но той трябва да бъде напълно годен.”
Министърът на транспорта Георги Гвоздейков също намекна за технически проблеми: “Това е приемно-предавателен протокол, при който са констатирани недостатъци, които естествено, че са отстранени към момента.”
Засега хеликоптерът е регистриран под български флаг, но лицензът му за полети остава да бъде потвърден в срок до една седмица. След получаването на лиценза, всеки от шестимата пилоти трябва да премине обучение, добавяйки още 10 летателни часа в българското небе, което ще удължи сроковете за спасителни акции по въздух до края на март.
“От нас се иска да е осигурен медицински екип, да е осигурена базата с всичко необходимо за връзката на медицинския екип. Ние сме готови с това”, заяви д-р Георги Деянов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух, пред NOVA.
Когато всички процедури бъдат завършени, Центърът за спешна помощ по въздух ще бъде координационната точка за бъдещи действия.
В случай на бъдещи спешни ситуации, координаторите от центъра ще извършват връзка с авиационния оператор и болницата.
“Сигналът идва в 112, оттам най-близкото ЦСМП изпраща екип, този екип преценява какво е състоянието на пострадалите, къде е най-близката болница, дали тя може да осигури адекватното лечение на пострадалия пациент и ако е на по-далечно разстояние и не може – се свързват веднага с нас”, обясни д-р Деянов.
Този план за действие ще бъде използван, когато транспортирането на пострадалия до близката болница отнеме повече от 30 минути или когато състоянието му изисква по-високо ниво на медицинска помощ. Също така и в случай на масови инциденти.
“Въздушният оператор преценява дали метеорологичните условия позволяват да излети хеликоптерът и ако всичко е наред, той излита с екипа, На теория го знаем – чакаме практиката, за да видим дали наистина така ще стане”, добави д-р Деянов.
Очаква се, че екипът на спасителната медицинска помощ по въздух ще включва над 100 лекари и медицински сестри.
Вашият коментар