Бъдни вечер е един от най-значимите семейни празници в българския календар. Името му произлиза от “бдение” или “бъднини”, като носи както християнска, така и езическа символика. Според християнските вярвания, този ден е посветен на молитва за раждането на Спасителя. Езическите традиции обаче свързват празника с възраждането на природата и началото на новата година. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали за късмет и плодородие, разказва женското списание Hera.bg.
По традиция, семейството трябва да бъде заедно, като всеки член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън от дъб или круша, символ на Световното дърво, който трябва да бъде запален от най-възрастния и да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили. Народните вярвания гласят, че на Бъдни вечер небето и адът временно се отварят, позволявайки на караконджули и таласъми да бродат сред хората. Пепелта от бъдника не се изхвърля – част от нея се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените приготвят празничната вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва рано сутринта. Най-младите момичета носят “мълчана” вода, без да проговарят по пътя. Домакинята замесва кръгла пита, наречена боговица или бъдняк, слагайки вътре сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве. Хлябът се украсява с плодове, жита и кръстове от тесто за благополучие. Момите за женене не участват в подготовката, за да не отнесат плодородието със себе си, ако напуснат дома.
Вечерята на Бъдни вечер е повече ритуал, отколкото хранене. Семейството сяда заедно на трапезата, поставена на земята върху слама, за да се пресъздаде обстановката на раждането на Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата, като първото парче е за мъртвите или Богородица, второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. Никой не става от трапезата, а ако на някого му се наложи, той трябва да ходи приведен като отрупано с плодове дърво. Всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и да посрещнат коледарите. Трапезата не се прибира през цялата нощ, защото се вярва, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.
Народните вярвания гласят, че на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания. Добре горящият бъдник предвещава богата реколта. Гадае се и за здраве чрез чупене на орехи – хубавата ядка означава здраве, а гнила – болест. Младите моми могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
Вашият коментар