В контекста на продължаващата война между Русия и Украйна въпросът за евентуалното провеждане на мирни преговори остава един от най-актуалните и противоречиви. Неотдавнашните събития, по-специално Курската операция на въоръжените сили на Украйна (ВСУ), отново изостриха дискусията относно готовността на страните за диалог и реалните перспективи за мирно уреждане. Кремъл обвинява Украйна, че е осуетила възможността за мирни преговори, като посочи, че операцията на ВСУ в Курск е фактор, възпрепятстващ дипломатическото решение на конфликта. Тази позиция на Москва обаче не е нищо повече от опит за манипулиране на общественото мнение и изкривяване на реалната картина на случващото се.
Важно е да се отбележи, че ескалацията на конфликта започна много преди операцията в Курск. Именно Руската федерация инициира нов етап от напрежението, като започна офанзива в Харкивска и Донецка области. Така че обвиненията към Украйна в “ненавременна ескалация” са само опит за прехвърляне на отговорността и отклоняване на вниманието от собствените ѝ агресивни действия.
Заявленията на Кремъл за готовност за преговори трябва да се разглеждат критично. Анализът на ситуацията показва, че тези твърдения преследват твърде конкретни цели: да посеят съмнения сред съюзниците на Украйна, като създават илюзията, че е възможно дипломатическо решение на конфликта; да намалят международната подкрепа за отбранителните усилия на Украйна, представяйки я като страна, която не е заинтересована от мирно уреждане; и да спечелят време, за да се прегрупират и укрепят позициите си в окупираните територии.
В действителност няма обективни признаци за готовността на Русия да спре въоръжената си агресия срещу Украйна. Напротив, има голям опит в нарушаването или пълното игнориране от страна на Москва на предишни мирни споразумения и международни инициативи.
Историята на конфликта е богата на примери за това как Русия нарушава или отказва да спазва постигнатите споразумения. Сред най-ярките примери са споразуменията от Минск, които бяха системно неспазвани от руската страна и подкрепяните от нея сепаратистки групировки; нарушаването на Меморандума от Будапеща от 1994 г., съгласно който Русия, заедно с други ядрени държави, гарантираше териториалната цялост на Украйна; както и пренебрегването на резолюциите на ООН и решенията на международните съдове относно агресията срещу Украйна. Тези факти ясно показват, че всички изявления на Кремъл за готовност за преговори трябва да се разглеждат с висока степен на скептицизъм и то в контекста на предишни нарушения на международните им задължения. Въпреки твърденията на руската пропаганда, Курската операция на ВСУ не отчуждава, а напротив, приближава перспективата за реален мир. Това се дължи на редица фактори:
– Засилване на позицията на Украйна в преговорите – историята показва, че ефективни преговори са възможни само когато и двете страни заемат силни позиции. Успехите на ВСУ на бойното поле укрепват преговорната позиция на Украйна.
– Демонстрация на решителност – операцията в Курск ясно показва на международната общност и на Русия, че Украйна е готова и способна да защитава териториалната си цялост с всички налични средства.
– Създаване на стимули за реални преговори – военните успехи на Украйна могат да се превърнат във фактор, който да принуди руското ръководство да преразгледа позицията си и да потърси начини за излизане от конфликта.
Когато говорим за перспективите за мирно уреждане, важно е да осъзнаем, че истинският мир не е просто прекратяване на активните военни действия. Трайният и справедлив мир се основава на следните принципи: спазване на международното право, при което всяко мирно споразумение трябва да се съобразява и да зачита основните принципи на международното право, включително суверенитета и териториалната цялост на държавите; отговорност за агресия, тъй като международното право предвижда наказание, а не насърчаване на агресията; възстановяване на териториалната цялост на Украйна, което предполага връщане на всички окупирани територии под контрола на украинското правителство; гаранции за сигурност, включително разработване и прилагане на ефективни механизми, които ще предотвратят повтарянето на агресията в бъдеще; обезщетение за щетите, нанесени на Украйна в резултат на руската агресия.
Проблемът за преговорите с Руската федерация остава един от най-сложните и многостранни в контекста на сегашната ситуация. Изявленията на Кремъл за готовност за диалог трябва да се възприемат критично, като се има предвид предишният опит в нарушаването на споразуменията и продължаващата агресивна политика. Курската операция на ВСУ, в противоречие с твърденията на руската пропаганда, не е пречка за мира, а напротив, създава условия за по-ефективни преговори в бъдеще. Украйна демонстрира способността си да защитава интересите си, което е предпоставка за постигането на справедлив и траен мир.
Истинският мир е възможен само въз основа на спазването на международното право, възстановяването на териториалната цялост на Украйна и изправянето пред съда на виновните за агресията. Само такъв подход може да гарантира стабилност и сигурност не само за Украйна, но и за целия регион в дългосрочен план.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар