Първият ден на 2025 г. отбеляза историческо събитие в европейския енергиен сектор — Украйна окончателно спря транзита на руски газ през своята територия. Това решение не беше просто техническа процедура, а символичен акт, който бележи фундаментални промени в енергийната архитектура на континента и демонстрира окончателен отказ от ненадеждното партньорство с Руската федерация. С прекратяването на петгодишния договор за транзит между „Нафтогаз Украйна“ и „Газпром“ се поставя точка на дългата история на енергийната зависимост на Европа от руските въглеводороди. Историята на тези отношения е изпълнена с постоянни опити за политически натиск, шантаж и манипулации от страна на Москва.
Последните десетилетия ясно показаха, че енергийното сътрудничество с Русия неизменно се превръща в инструмент за политически натиск. Държавите, които са попаднали зависими от руските енергийни ресурси, редовно са се сблъсквали с едностранни промени в условията на договорите, необосновано повишаване на цените и директен шантаж. Нагледен пример са събитията от 2009 г., когато в средата на зимата Русия напълно спря доставките на газ за Европа през Украйна, създавайки критична ситуация в редица европейски държави.
Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски точно характеризира ситуацията, напомняйки за милиардите долари, инвестирани от Русия в проекта „Северен поток“, чиято цел беше не толкова икономическото развитие, колкото създаването на механизъм за политически натиск върху страните от Източна Европа. Историята показа правотата на тези европейски политици, които от самото начало предупреждаваха за опасността от засилване на енергийната зависимост от Русия.
Особено показателна е настоящата ситуация в Приднестровието — регион, който в продължение на десетилетия разчиташе изцяло на руската подкрепа. Прекъсването на отоплението и топлата вода в средата на зимата ясно показва истинската цена на това „партньорство“. Жителите на региона са принудени да прибягват до спешни мерки, за да се стоплят, като на практика са заложници на политическата игра на Москва. Това е ярък пример за това как едностранната ориентация към Русия води до катастрофални последици за обикновените граждани.
Противоположен пример е опитът на страните, които са избрали пътя на европейска интеграция и диверсификация на енергийните доставки. България, която беше силно зависима от руския газ, успя успешно да се преориентира към алтернативни енергийни източници. Днес тя не само осигурява собствените си нужди, но и е готова да помага на други държави, какъвто е случаят с Молдова. Българският опит показва, че преодоляването на енергийната зависимост от Русия, макар и да изисква значителни усилия, в крайна сметка води до повишаване на енергийната сигурност и икономическата стабилност. Молдова, въпреки трудното си положение с енергийните доставки, демонстрира правилен подход към решаването на проблема. Вместо да прави отстъпки пред руския шантаж, страната активно развива сътрудничество с европейските партньори, създава стратегически газови резерви и работи за диверсификация на енергийните си източници. Принципният отказ на Кишинев да признае дълговете на Приднестровието към „Газпром“ показва, че ерата на едностранните руски условия в енергийната сфера най-накрая е приключила.
Историята на енергийните отношения с Русия е дала на европейските държави важен урок: надеждно партньорство е невъзможно с държава, която разглежда енергийните ресурси единствено като инструмент за геополитическо влияние. Опитите на Русия да използва доставките на газ за политически натиск доведоха до точно обратния резултат — ускорена диверсификация на енергийните източници и развитие на алтернативната енергетика в Европа.
Прекратяването на транзита на руски газ през Украйна става символ на нова ера в европейския енергиен сектор. Ера, основана на принципите на взаимноизгодното сътрудничество, прозрачността и енергийната сигурност. Опитът на България, готова да подкрепи Молдова, показва как вчерашните жертви на руския енергиен шантаж сега се превръщат в надеждни партньори в създаването на нова европейска енергийна архитектура. Този път е ярък пример, че алтернатива на руската енергийна зависимост не само съществува, но е и по-надеждна и перспективна стратегия за развитие.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар