, , ,

Конституционният съд отхвърли искането за произнасяне по референдума за еврото.

Конституционният съд (КС) на Република България отказа да се произнесе по казуса с референдума за еврото, след като беше сезиран от 51 депутати. Те поискаха да бъде обявено за противоконституционно решението на парламента да не вземе решение за провеждане на референдум по предложението, внесено от президента Румен Радев.

Мотивите на Конституционния съд включват аргумента, че оспореното решение на парламента представлява отказ да приеме решение за произвеждане на референдум с въпрос, чиито възможни отговори не могат да породят правни последици. Един от възможните отговори (“България да не въведе еврото през 2026 г.”) не може да ревизира решение, което не се взима едностранно от България, а правните последици на другия възможен отговор (“България да въведе еврото през 2026 г.”) вече са настъпили.

На 22 декември 2025 г. КС образува дело за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание за неприемане на Решение за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, внесено от президента на Република България на 12 май, гласувано на 3 декември, обнародвано в Държавен вестник бр. 104/2025 г. Докладчик по делото беше Атанас Семов.

Делото беше образувано по искане на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание от три партии – “Възраждане”, МЕЧ и “Величие”.

На 9 май 2023 г. Румен Радев, тогавашен президент, отправи обръщение към народа, в което поиска допитване за преминаването от лев към евро от началото на 2026 г. На 12 май той внесе предложението в Народното събрание.

На 13 май председателят на Народното събрание Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна като недопустимо предложението на президента с искане за произвеждане на национален референдум.

На 3 декември предложението за референдум все пак беше гласувано и отхвърлено със 135 гласа „против“ от депутатите.

Конституционният съд в своето определение заяви, че няма да разгледа по същество делото, тъй като оспореното решение на парламента представлява отказ да приеме решение за произвеждане на национален референдум с въпрос, чиито възможни отговори не могат да породят правни последици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *