Обобщените данни за България от последното климатично проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) показват, че макар българите да са добре запознати с причините и последиците от изменението на климата, тяхната информираност относно начините за противодействие на климатичните промени е ограничена. Проучването е осъществено сред повече от 30 000 граждани на 35 държави, включително страните членки на ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Китай, Япония, Индия и Канада.
В трите основни области на изследването: „определения и причини“, „последици“ и „решения“, българските участници са получили обща оценка от 6,10 точки от 10, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37 точки. Най-високата оценка е на Финландия с 7,22 точки, следвана от Люксембург и Швеция.
1. Определения и причини за изменението на климата:
Българските участници получават 7,19 точки, близо до средното за ЕС от 7,21.
71% от респондентите са избрали отговора „Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели“.
79% разбират влиянието на човешките дейности върху климата, докато 12% смятат, че причината са природни явления, а 9% сочат озоновата дупка.
66% от българите посочват САЩ, Китай и Индия като най-големи замърсители.
2. Последици от климатичните промени:
България има 7,32 точки, под средното за ЕС от 7,65.
85% от респондентите са наясно с отрицателното въздействие върху здравето и метеорологичните явления, причиняващи глад.
64% смятат, че морското равнище се покачва.
58% разбират, че климатичните промени водят до увеличаване на миграцията.
3. Решения за противодействие на изменението на климата:
Българските граждани получават 3,81 точки, под средното за ЕС от 4,25.
76% знаят, че рециклирането може да намали климатичните промени.
62% посочват обществен транспорт като ефективна мярка.
Само 38% смятат, че добрата изолация на сградите може да помогне.
25% смятат, че по-рядкото закупуване на нови дрехи е полезно.
14% вярват, че намаляването на скоростта по пътищата би помогнало.
5% разбират въздействието на цифровите технологии върху климата.
29% могат да определят индивидуалния въглероден отпечатък.
Проучването подчертава нуждата от по-добра информираност и образование за решенията и методите за противодействие на изменението на климата сред българите.
Вашият коментар