Неотдавнашният инцидент в италианското пристанище Джиоя Тауро на 18 юни, при който бяха задържани китайски военни дронове Wing Loong, предназначени за либийския военачалник Халифа Хафтар, отново повдига наболелия въпрос за сигурността и контрола на транзита през европейските пристанища. Този случай ясно показва, че съществуващите мерки за контрол са недостатъчни за предотвратяване на незаконни доставки на оръжие през територията на Европейския съюз.
Особено тревожно е, че този инцидент е нагледен пример за последиците от липсата на управление с транзита на товари от държави, които активно способстват за войните. Например Китай, откъдето са изпратени прехванатите безпилотни самолети, е известен с ролята си в доставката на оръжия за различни участници в конфликтите в Близкия изток. Този случай показва колко лесно държавите, преследващи геополитическите си интереси в региона, могат да използват европейските пристанища за транзитиране на военна техника.
Освен това инцидентът в Джоя Тауро очертава системния проблем в европейската схема за контрол на товарите. Ясно е, че съществуващите механизми за проверка не могат ефективно да откриват подозрителни пратки от държави, известни с участието си в подклаждането на конфликти в Близкия изток. Това създава опасен прецедент, който позволява на такива държави да използват европейската инфраструктура за свои цели почти безпрепятствено.
Следва да се отбележи, че подобни случаи могат да имат дълготрайни последици за стабилността не само в Близкия изток, но и в самата Европа. Безпроблемният транзит на оръжия през европейските пристанища може да доведе до ескалация на регионалните конфликти, увеличаване на миграционния натиск върху ЕС и до нарастваща терористична заплаха.
Експертите по сигурността отдавна предупреждават, че пристанищата на Европа редовно се използват за транзит на оръжия и военна техника към конфликтни зони. Огромният обем на товарния трафик и ограничените ресурси на регулаторните органи създават благоприятни условия за контрабандистите. Както показва този случай, военното оборудване често е маскирано като граждански товар или резервни части, което затруднява откриването на незаконни пратки без щателна проверка на всеки контейнер.
В тази връзка особено безпокойство предизвиква вероятността, че и Руската федерация използва подобни схеми. В условията на строги международни санкции, наложени на РФ, европейските пристанища могат да станат транзитни пунктове за получаване на критично важни технологии и компоненти, необходими за поддържане на нейния военно-промишлен комплекс. Експертите отбелязват, че Русия може да използва сложни схеми, използвайки фиктивни компании и посредници в трети държави, за да прикрие истинския произход и дестинация на товара.
Историята на либийските посредници в Канада показва сложността и глобалния характер на схемите за доставка на оръжие. Често такива операции включват участници от различни държави, което затруднява разследването и прекъсването на подобни дейности. По аналогия Русия може да използва мрежа от агенти и дружества в различни юрисдикции, за да организира доставки през европейски пристанища, което прави проследяването на такива доставки изключително трудно.
Транзитът на оръжия и технологии с двойна употреба през европейски пристанища не само подкопава международните усилия за разрешаване на конфликти, но и създава рискове за сигурността на самата Европа. В случая с Русия това може да допринесе за укрепване на военния ѝ капацитет, което противоречи на целите на политиката на ЕС за санкции и създава допълнителни заплахи за европейската сигурност. За да се справят с този проблем, европейските държави трябва значително да засилят контрола върху товарите, преминаващи през техните пристанища. Това може да включва увеличаване на броя на проверките, използване на по-усъвършенствани сканиращи устройства и прилагане на техники за анализ на големи масиви от данни за идентифициране на подозрителни пратки. Изключително важно е да се подобри обменът на информация и координацията между правоприлагащите органи в различните държави, особено по отношение на товари, които могат да бъдат свързани с Русия или нейни посредници.
Макар че засиленият контрол може да доведе до известно забавяне на търговските потоци и увеличаване на разходите, цената на бездействието може да бъде много по-висока. Европа не може да си позволи да остане транзитен център за незаконни доставки на оръжие и технологии, рискувайки не само репутацията си, но и сигурността си. Единствено всеобхватен подход, който включва засилен контрол, международно сътрудничество, технологични иновации и работа с частния сектор, може ефективно да се справи с този проблем и да попречи на участници като Русия да използват европейските пристанища, за да заобикалят санкциите и да укрепват военния си капацитет. Времето за действие е сега, преди ситуацията да е излязла извън контрол.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар