След дипломатическите постижения на Китай през миналата година, когато той успя да помири дългогодишните си съперници Иран и Саудитска Арабия, международната общност се надяваше, че Пекин ще се заеме с друг сложен конфликт — Русия. Ситуацията обаче започна да се усложнява. Инициативата „Консенсус от 6 точки“, разработена съвместно с Бразилия, изглежда слаба и неефективна. Струва се, че това е поредният опит на Китай да придобие контрол, като привлече страните от Глобалния юг. И двете страни в конфликта обаче критикуват китайския план.
Сега ситуацията се променя драматично. Китай, потопен в изборния процес в САЩ, не може да остане настрана от войната в Украйна, тъй като рискува да загуби статута си на потенциален миротворец. В същото време Пекин се интересува от други конфликти, особено в Африка, където ситуацията също изисква внимание. Но войната в Украйна остава във фокуса на вниманието на Китай. В Украйна възприемат Пекин с подозрение като неофициален съюзник на Русия, но в самата Русия Китай предизвиква недоволство от твърдата му позиция.
Китай има силна подкрепа сред страните от Глобалния юг. Пекин се стреми да формира „мнозинство“ сред тези държави, за да може да диктува условията на мира. Първата фаза на тази игра вече започна на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН, където Китай се опитва да привлече подкрепата на страните от БРИКС и други ключови държави от Глобалния юг, за да реализира плана си. Тази група все още не е силна коалиция, но Пекин се надява бързо да я разшири, за да включи африкански, латиноамерикански и азиатски държави.
Китай разполага с много инструменти за влияние върху тези държави, но икономическата зависимост от Пекин остава ключов фактор. Още през 2017 г. терминът „дългов капан“, измислен от Брахма Челани, се превърна в символ на тази зависимост.
Ако Китай успее да убеди 110 държави да подкрепят инициативата му за „Консенсус от 6 точки“, решаващият момент ще настъпи на срещата на върха на БРИКС в Казан през октомври. Именно там Пекин планира да представи своя план за мирни преговори между Украйна и Русия, използвайки подкрепата на Глобалния юг. В същото време Китай се нуждае от сътрудничеството на една влиятелна европейска държава, за да придаде на плана си глобално значение. Това означава, че Пекин трябва да проведе разговори с европейски лидери, заинтересовани от партньорство с Китай.
Що се отнася до Африка и други региони от Глобалния юг, те могат да видят икономически ползи от сътрудничеството с Пекин, като получат инвестиции и заеми в замяна на политическа подкрепа. Това обаче създава заплаха от изместване на ООН и подкопаване на международното право, което може да бъде заменено от китайски арбитраж, ръководен единствено от националните интереси на Китай.
Източник: cyprus-daily
Вашият коментар